Език: English или Български
Добави ново Виж произволно
Търси потребител: valqk (изчисти)


Това е личната ми страница. Тук ще си събирам нещица, които ми харесват.


g

Показване на съобщения oт 1 до 9 от общо 168

Първа Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Следваща Последна (19)
Съобщението е от: valqk | Вид на съобщението: Рецепта
22.09.2018 00:00:00

Най-лесният и сочен ябълков кекс

Съставки:

2 ч.ч. бяло брашно

1 ч.л. сода за хляб

1/2 ч.л. сол

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. слънчогледово олио

2 яйца

2 ч.л. ванилов екстракт

2 ч.ч. обелени и нарязани ябълки на кубчета по 1 см

1/4 ч.ч. орехи/пекан за декорация



Енергийна стойност: 1 парче от 100 g = 350 калории



Инструкции:

Загрейте фурната до 180 ° С.

Намажете тава с подвижни стени с диаметър 21 см.с масло и поръсете 1 ч.л. захар на дъното.

Поставете брашното, содата и солта в купа и разбъркайте.

Смесете олиото и захарта в друга купа, след това прибавете яйцата и ванилията.

Изсипете влажните съставки към сухите и разбъркайте с дървена лъжица, докато се смесят.

Прибавете кубчетата от ябълки.

Изсипете в тавата. Поръсете отгоре орехите. Печете 50 минути. (Клечка, поставена в центъра, трябва да излизе чиста)

Порции: 12

Готово след : 60 Минути





https://www.lunchbox.eu/bg/recipe-items/sochen-yabakov-keks/

Съобщението е от: valqk | Вид на съобщението: Размисли
28.12.2016 00:00:00

Из постовете на Велков :)

"Избистрихме пиенето, време е за междухорските взаимоотношения.

TL;DR: бъдете добри, за да бъдат и другите като вас.

И пак, подробно... Преди две-три години си заслужих прозвището "оня, дето обикаля", всички знаете защо и как. При "пробното" ми каране от Костинброд до Видин и обратно през Белоградчик, минах над селото ми - по пътя за Раковица. Естествено, нямаше как да не се отбия към Бранковци до култовата чешма "Бел мустак", в крайна сметка в тоя край на родината чешмите са кът, а да си колоездач през лятото не е никак лесно.

Та отбивайки се към тая чешма, като ме погнаха едни песове... цяла глутница. Докато след тях не се развика младолика баба с каруца и магаре - "Те така си лаят, ужким да ме пазят. При мен са до едно гальовни, ама друг видят ли - лаят". Строителен инженер била, ама и писнало в тая гадна София и си дошла на село, у Бранковци. Гледала си градинка малко над чешмата, всичко си правела сама.

Как да е, щях за междухорските взаимоотношения да ви кажа. Знаете ли защо старците в планините живеят по 100 години и хоро играят за трицифрения си юбилей, едва ли не? Ами не, не е заради чистия въздух, нито защото не си купуват картофите от хипер-гига-мега-турбо-маркета. Ние мрем рано, щото се мразим. А горе хората си помагат. За тях емпатията, съчувствието и най-вече взаимопомощта са важни за всеки. Ако мога да ги събера в една дума - това е оная човещинка, дето ако я намериш у човек, разхождащ се из столицата, спокойно можеш да го гръмнеш, че да не се мъчи.

Та, занесох едни пликчета на най-близко живеещата баба, че имала месо да зазимява, пък нейните свършили. "Отговорът" беше по половин кило домашно смляна кайма и мръвка за готвене. От същата тая баба знам една история - дошла преди години варненка да живее в селото. В началото всички я гледали, както си се гледат помежду си - носели яйца, месо, зеленчуци, плодове. Че нали е от скоро - няма как току-тъй да си скочи на краката и да има какво да яде. Минал се месец, минали два, тя не пипвала ни да работи, ни да гледа стока, ни градинка, ни къщата си чистела като хората... Та спрели да и дават и тя съвсем скоро си тръгнала от селото. То бива човещинка, ама ако я няма отсреща, и тя си има край.

Прибрах мръвките в мазето и тръгнах с колелото да поразузная де що има пътища и пътеки по баирите край селото. Пресякох главния път през Пенчов дол, подсякох през една неразорана нива и съвсем скоро се озовах на "Бел мустак" да заредя с водица. Там, не щеш ли - кривоглед дядо с каруца, който всеки ден идвал да си пълни вода. "Абе хубава е, ама много варовита", рече - току-виж затова са я нарекли "бел", а не какъв да е мустак. Все тая. Продължих към Раковица, но вятърът ме върна обратно към Бранковци. Пуснах се към селото и разпитах първите срещнати баби - има ли път към Пседерци през дола, или е урасъл вече? Имало, ама през реката нямало да мога да мина. Не ме мислете, викам, и тръгнах.

И кой да видя в гората след селото? Глутница злобно лаещи кучета. Тамън се стреснах и взех да диря цепеница за самоотбрана и отдолу се показа бабата с магарешката каруца. Същата тая баба от преди две години и половина, нямаше как да я сбъркам! Все така младолика, със същото проскубано магаре и все толкова лаещи кучета. "Ама ти като снимаш магарето, да не би да ги качваш в Интернет тия неща после? Тя моята дъщеря каза, че е чела някъде за мен, пак колоездач бил писал - друга бранковчанка с каруца и кучета няма, със сигурност за мен е било!" - не щеш ли, и тя ме разконспирира. Каза, че щом сме от един дол, ще ми говори на "ти". Похвали ме, че съм си тук, а не в София - нея я канели, ама тя нямало какво да прави там, пък и като останала, успяла и на магарето да почисти - а то толкова послушно било! Черното куче пък се казвало "Рики, на певеца, Мартин". Ослепяло от болест някаква, но се ориентирало по звуци и миризми и си ходело с нея. "Глава и ръце щом имаш, здраве ти пожелавам - друго не ти трябва, с тия трите все ще се оправиш". И кой откъде е.

Мислят, тия хора, един за друг. Достатъчно е да видят, че се стараеш, че полагаш поне някакви елементарни усилия да се оправиш в живота - пък за каквото не ти се получи, винаги ще ти помогнат, макар и да не разчитат да им върнеш жеста.

Това е то човещинката - даваш, щом имаш, пък ако нямаш - никой не е длъжен да ти дава. Пък даде ли ти - не отказваш, защото знаеш, че той не го прави ей тъй, за славата, пък и все някога ти ще си тоя, дето ще има и ще дава. Само да му дойде времето."

Съобщението е от: valqk | Вид на съобщението: Размисли
28.12.2016 00:00:00

За петата ракия или колко е хубав животът

тъй като не мога да копирам, пускам линк: http://www.public-republic.com/magazine/2013/05/105589.php

дано сайта не изчезне.

Велик разказ!

Съобщението е от: valqk | Вид на съобщението: Рецепта
28.11.2016 00:00:00

Лютеница

Лютеницата на БД.



6кг червени чушки

2-3кг моркови

2 буркана 800мл доматено пюре

250г захар

1/2 л олио или по-малко



Чушките се пекат, белят и мелят.

Морковите се сваряват и се мелят.



Всичко се смесва и обърква.

Слага се в тави и се пече докато стане подходяща консистенция - около 20-30мин.



Съобщението е от: valqk | Вид на съобщението: Рецепта
04.11.2016 00:00:00

Пандишпанов блат за торта

6 яйца

150гр захар

150гр брашно

1/2 ч.л. бакпулвер

1 ванилия



Яйцата се разделят на белтъци и жълтъци и се разбиват отделно.

При жълтъците се слага 1/3 от захарта и 30мл вода и се разбиват около 15мин докато станат на гъст, пухкав, бял крем.



Белтъците се разбиват с щипка сол и останалата захар на твърд сняг.



2те се смесват внимателно и постепенно, през сито, се добавят брашното с бакпулвера и ванилията.



Фурната трябва да е загрята предварително на 180/200гр.

Като е готово тестото, веднага се изсипва във форма с подвижно дъно и се пече 1час.

Съобщението е от: valqk | Вид на съобщението: Рецепта
14.02.2016 00:00:00

Заливка за мусака с прясно мляко (по баба Нуша)

Приготвя се предварително - 0.8л мялко + 0.2 вода



В незагарящ съд се налива олио на дъното, слага се щипка сол за вкус и се добавя 3 големи лъжици брашно.

Разбива се на сухо, докато стане на гъста боза - без бучки.

Слага се на най-слабо на котлона и 3-4мин се бърка непрекъснато докато се 'запече' (променя си цвета към бяло).

Добавя се непълна лъжица червен пипер.

Разбърква се 1мин и се смъква от огъня.



Добавя се млякото на око - около 0.5л, връща се на слабия огън и бъркаш без прекъсване докато започне да се сгъстява и да заври с балончета.

Ако е много гъсто, като заври се добавя мляко - да стане като много гъста боза и се чакат пак балончета.

смъква се и изстива МАЛКО (не много) и с много бъркане се добавя яйце (да не се пресече белтъка).

Залива се мусаката и се запича, докато заливката стане златиста на черни петна.

Съобщението е от: valqk | Вид на съобщението: Забавно
25.08.2015 00:00:00

Случка в магазин за авто части

Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят. Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.



Девойката: - Трябват ми спирачни накладки!

Продавачът: - За каква кола?

Девойката: - За моята!

Продавачът: - ?!

Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго ...

Продавачът: - Марка?

Девойката: - ?!

Продавачът: - Как се казва?!

Девойката: - Фолксваген!

Продавачът: - Модел?

Девойката: - ?!

Продавачът: - Отзад, на багажника, какво пише?

Девойката: - А-а-а-ааа! (пауза за размисъл) - "Роло"!

Продавачът: - ?!

Опашката: - ?!

Девойката: - !

Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло". Изведнъж, някой от опашката получава просветление:

- Поло!

Девойката: - ?

Продавачът: - Уффф!

Опашката: - Уф! Уф! Уф!

Продавачът: - Година?

Девойката: - 1978!

Продавачът: - ?!

Опашката: - ?!

Всички са в шок, такава антика, а още се движи. Продавачът нерешително прелиства каталога. Изведнъж някой от опашката:

- Хахахаха, хихихихи! (сподавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...

Девойката (към опашката): -?!

Цялата опашка, вече дружно "ХА-ХА-ХА"! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика.

Продавачът: - Година на производство на колата?!

Девойката: - 1999.

Продавачът: - Обем?

Опашката замира.

Девойката (мислейки няколко секунди): - На кое?

Опашката: - ?!

Някой от опашката, на пода на магазина: - На багажника, хаха - обема на багажника!

Опашката: - Ха-ха-ха!

Девойката (много смутена): - Не знам.

Половината опашка започва да се тресе в конвулсии.

Продавачът: - Дайте документите.

Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади лична карта!Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа.

Продавачът (червен от сдържания смях): - Документите на КОЛАТА!

Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.

Продавача: - Имаме Lucas.

Девойката: - Това какво е - модел?

Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане): - Не - това е марка!

Девойката: - ?! (явно се чувства тъпо). А други имате ли?

Продавачът: - Имаме Ferоdo, Ate.

Девойката: - А задни?

Продавачът: - Имаме и задни.

Девойката: - Какви?

Продавачът: - Същите.

Девойката (след дълъг размисъл): - Не искам!

Продавачът: - Какво не искате?

Девойката, почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък: - Нищо не искам! (бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)

Опашката: - !?

Продавачът: - ?!... (пауза) ... следващия!

Съобщението е от: valqk | Вид на съобщението: Рецепта
01.03.2015 00:00:00

Пикантен дип с авокадо

1 авокадо

2 краставици

2 стръкчета пресен чесън

1/2 връзка магданоз

1/2 лимон

малко зехтин



Всички съставки се смесват, пасират и е готово за сервиране.

Съобщението е от: valqk | Вид на съобщението: Рецепта
15.02.2015 00:00:00

Как да познаете качеството на меда?

Взето от Уикипедия...



Разтрийте малко мед между пръстите си - ако лепне, в него има захар или изкуствен подсладител.



Натопете главичката на кибритена клечка в меда и я драснете на драскалото на кибрита. Ако медът е чист, медът и клечката ще изгорят. Ако клечката избухне и веднага загасне, медът съдържа вода.



Капнете малко мед до мравуняк. Ако мравките го докосват, медът е фалшив. Пчелите защищават меда си с естествени репеленти, поради което мравките не нападат истинския мед.



Размесете с вилица мед и жълтък. Ако медът е истински, жълтъкът започва да изглежда като сварен.



Пуснете в чаша вода лъжичка мед. Истинският мед се скупчва на дъното, докато обработеният или изкуствен мед започва да се разтваря.

Намажете къшей хляб. За няколко минути истинският мед ще втвърди хляба, докато изкуственият или фалшив мед ще го размекнат поради наличието на вода.



Сипете няколко лъжички върху дъното на чист и сух съд и го нагрейте. Истинският мед бързо карамелизира и не се пени поради липсата на вода в него, докато фалшивият мед образува мехури и трудно карамелизира.

Показване на съобщения oт 1 до 9 от общо 168

Първа Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Следваща Последна (19)