Лъжа
Иска ми се да те стопля,
зъзнеща сама от студ,
с дъх да паля нежни вопли,
стихнали за кой ли път.
Иска ми се и да те обичам,
а това за себе си дори
не мога да направя,
защото ми омръзна все да тичам
след другите, а те със злоба
да ми отговарят.
Исках да получа нежност
и все давах, давах от сърцето си,
но се оказа безнадеждно,
че съм протягала в очакване ръцете си.
В крайна сметка нищо не получих.
От сърцето ми, макар и не голямо,
дори и малка капка не остана.
Искаше ми се да вярвам, че поне
един добър човек запази се на таз земя,
а това, че аз самата съм добра
се оказа най-голямата лъжа.
Едва сега разбрах защо
все от студ треперя.
Дори причината за да не мога
и сама да се обичам аз намерих.
Иска ми се да извикам,
Но това отново май на вас ще го оставя,
дълго мислих и разбрах, че искам
всичко да забравя.
