Tweet

Раздяла

Забързан ден в живот спокоен...

Любим човек сред дъжд пороен...

Тъй желана, пареща милувка

и нежна, тиха тръпнеща целувка...

Безвремие - отпускащо, спокойно...

Вярвах безнадеждно, че си мой, но

явно твърде дълго напразно мечтах

и да те запазя са себе си не успях.

Мечта голяма, тъй недостижима

повтарям с обич твойто име,

а леден глас напевно ме приспива

и шепне тихо, че ти си отиваш...

Tweet

Недостижимо

Дъждът в очите не престава да вали...

Не си бил нивга справедлив, Живот, нали?

Сякаш ангелите от добряците крадат,

за да имат Зверовете какво да ядат...

Tweet

...........

Обожавам да те чувствам тук до мен,

дори и да си толкова болезнено далече...

Нямам сили да дочакам този ден,

когато ти ще бъдеш мой! Едва издържам вече!

Tweet

На Влади

Не поглеждай наза във леденото си минало.

Не очаквай нещо просто да ти се случи.

Остави това, което преди го е имало.

Ти имаш шанса всичко сега да получиш.

Тръгни по твоя неутъпкана пътека.

Всеки храст и всеки плод внимателно оглеждай.

Зайче малко вземи под своята опека

и никога, дори пред страшний лъв не се навеждай!

Tweet

Утеха

Дъжд пороен, студ и вятър,

локви под краката плискат...

имам нужда от приятел,

чувствам само тебе близка.

Слънцето иззад чадъра се показа,

вятър ме докосна с полъх нежен,

а настръхнала, земята сякаш каза:

"Виж ме! Хоризонта е безбрежен"

Пък последната сълза мъничка,

дето падна от очите с плясък,

беше майче от дъжда следичка

лека, преизпълнена със блясък!

Tweet

Отровна билка

Закриваш небесата,

откриваш самотата,

загасяш светлината,

разлагаш си месата...

Какво е щастие забравяш,

приятели и всичко изоставяш,

на хората със злост се подиграваш,

живота си на дяволите даваш...

Политаш на небето,

отритваш си сърцето,

убиваш в теб детето,

потъваш вдън морето...

И в миг съзираш лъч надежда!

Учуден ли си? Да, това съм аз!

И някак всичко се подрежда,

със теб ще бъда всеки ден и час...

Ти имаш мен и аз ще ти помогна,

поел си грешната посока, разбери!

Като поглъщаш билката отровна

си докарваш само куп бели...

Tweet

Майчице

Толкова искам да се разбираме,

но, по дяволите, ужасно е сложно –

да разговарям с теб без препиране

е съвършено невъзможно.

Но дори и да не ми се иска

аз много приличам на тебе –

спонтанна, малко егоистка,

понякога истинско бебе.

Случва се да мисля, че дори те мразя,

но, сигурна съм, че при всеки е така –

в миг на ярост чувстваме омраза,

а от обич се топиме малко след това.

Tweet

Емоции

Спокойствие... и нежен звук

откъсва ме от моето вглъбение.

Оглежам се... и ти си тук

душата ми примира от вълнение.

Непозната, странна емоция

нахлу като мълния сляпа

сякаш безплатна промоция

на чувства и обич свята.

Tweet

Страх

Бях сама, огледах се за помощ

и видях река,

а реката бе огледало на страха.

И ожадняла, помъчих се

безстрашна да отпия,

но страха ми цяла ме погълна,

сякаш... някаква магия...

Сега в тунел съм и без никак светлина...

Коя бях аз това не мога да спомня...

и опитвам да плача - без сълзи,

опитвам да викам - без глас,

но дори да иска да ме разбере

не би могъл никой от вас.

Не знайте вий какво е да живееш

и да имаш чужди чувства, чужда страст...

но на пук на всичко сърцето си е мое.

То няма да се поддаде на чужда власт!