В тъесене на идеалният пртньор(ограниченията и жертвите които изискват)...
Младото поколение и стеремежа му да изглежада по-голямо (неразбирането на духовното израстване).
Развитието ни?
Младото поколение и стеремежа му да изглежада по-голямо (неразбирането на духовното израстване).
Развитието ни?
Когато се стремин да откажем гравитацияата, не се замисляме дали тя иска да се откаже от нас. Има и друго - толкова силно
сме се привързали към нея, че си милим, че тя не иска да се откаже от нас - а на нея не и пука...
(95 стр)
През целия си живот съм разбирала любовта като вид доброволно робство. Оказа се, че това изобщо не е вярно! Свободата същесвува само тогава, когато има любов. Този , който се отдава изцяло, който се чувства свободен, обича най-силно.
А който обича най-силно се чувства свободен. Ето защо ми се струва безмислено всичко, което бих могла да изживея, да направя, да открия. Надявам се този период да свърши бързо, за да мога отново да търся себе си - отразена в мъжа, който ще ме разбира и няма да ме кара да страдам.
Но какви глупости говоря? В любовта никой не бива да наранява никого; всеки от нас е отговорен за това, което чувства, ето защо не можем да обвиняваме другия за нищо.
...More
Паулу Куелю - 11 минути
(80 стр.)
Аз не съм тяло, което има душа, а съм душа, която има някаква видима част наречена тяло.
През всички тези дни присъствието на душата ми беше много по-осезаемо, отколкото си представях. Тя нв ми казваше нищо, не ме критикуваше, не ме съжеляваше. Само ме наблюдаваше.
Днес разбрах коя е причината: отдавна престанах да мисля за онова нещо, наречено любов.
Тя като че лими бяга, сякаш не е толкова важна за мен, не се чувства добре дошла. Но ако не мисля за любовта, с мен ще е свършено.
Трябва да пиша за любовта. Трябва много да мисля и да пиша за любовта - иначе душата ми няма да издържи.
Bravos be moq!Stava6 vse po-dobar ili az ni6to ne razbiram a? :)))
Ako izberesh da vijdash sveta samo po edin nachin, tozi koito si opredelish, togava ne ti ostava nishto drugo da se hvashtash za muzikata si i da poemash po putia zanatam, kudeto znaesh, che nikoga niama da stignesh
Когато слушаме музика, тя променя виждането ни за света. Ето защо не е много добре да се слуша музика, тъй като не възприемаме реално света около нас. Това е доста странно твърдение, но е така, въпросър който стои пред нас е да направим избора ни за виждането на света. Това е относително, тъй като сме дошли тук с определена задача и имаме да научим определени уроци. Не е много ясно кога слушането на музика ще ни помогне и ще ни попречи, в повечето случаи тя ни пречи да изпълним задачата си.
И все пак, музиката е страхотно нещо!
Трябва да се занимаваме с нещата които ни харесват, но да не ги възприемаме като професия. Самото понятие професия е противопоказно на естесвените закони, колкото и странно да звучи. Ако ни обучават от малки да се развиваме в насоката която ни харесва, без това да ни пречи и да знаем, че винаги ще има още по добри, но ние да следваме нашия собствен път, това би ни помогнало много.
Самото понятие професия, не звучи нормално. Когато се занимаваме с нещо, което не е професия за нас, то ни харесва, интересно ни е и напредваме много по-бързо, отколкото ако го учим по задължение.
Светът в който живеем е измислен,
Всичко тук е създадено от нас, за нас за да ни учи и да ни обединява.
Ние минаваме през него като ученици, въпреки че сме учителите създали го, но това е защото вярваме че е така.
Няма нищо вечно освен НАС!
Душите дошли тука да се развиват и учат, съгласили се доброволно да бъдат поставени в тела , които ни се подчиняват ако осъзнаем това!
Ние не сме част от този свят, той е част от нас.
Ние сме част от Бог-а който ни е създал, който търси съвършенство чрез своите "деца".
Това не е богът, който ние разбираме като такъв.
Нашите богове са наши учители.
БОГ като такъв е високо и далече, но е В НАС и С НАС във ВСЯКО едно начинание което подващаме!
Ако го усетим и бъдем с него изцяло той ще е с нас докато ние го усещаме.