Tweet

"Просякът и диамантът"

Един ден архангел Юриел отишъл при Бога с посърнало лице

- Какво те безпокои - попитал го Бог
- Видях нещо много тъжно - отвърнал Юриел и след това посочил под краката си. - Еи там, долу
- На земята? - попитал Бог с усмивка. - О! Там тъгата наистина няма край.
Е добре, да видим
Двамата се надвесили и погледнали надолу

Далече под тях видели как един окъсан просяк се тътри бавно по слески път в околностите на Шандрапур.
Човекът бил много слаб, а краката и ръцете му били покрити с гнойни рани. Често кучетата го лаели и преследвали; но човекът не се обръщал да ги удари с тоягата си, а дори когато го ръфали по петите тои просто продължавал напред.
На едно място няколко красиви, добре гледани деца изкочили от една голяма къща и хвърлили камъни по парцаливия човек, когато той протегнал празната си просешка купичка към тях.

- Разкатай се, проклето същество! - изкрещяло едно от тях. - Иди там в полето и умри!

При тези думи архангел Юриел извъхнал в сълзи.

- Хайде недей - казал Господ и го потупал по рамото. - Мислех, че си по издържлив.
- Да няма съмнение - казал Юриел и избърсал сълзите си. - Само дето оня човек там долу сякаш страда и изкупува греховете на всички синове и дъщери на земята.
- Разбира се, че е така - отвърнал Господ. - Това е Раму, и такава му е работата. Когато той умре - друг ще я поеме. Това е почетна работа.
- Може и така да е - казал Юриел и закрил с треперещи пръсти очите си. - Но не мога да издържа гледката. Тъгата му изпълва сърцето ми с мрак.
- Тук мракът не е позволен - казал Господ, - затова трябва да предприема нещо да променя това. Погледни тук мой добър архангеле.

Юриел погледнал и видял, че Господ държи диамант колко пауново яйце.

- Диамант с този размер и качество ще изхрани Раму до края на живота му, също и наследниците му до седмо поколение - отбелязал Господ, - Този диамант е най-прекрасния на земята. Чакай ... нека да видя...

Надвесил се той и пуснал диаманта между два прозрачни облака.
С Юриел наблюдавали падането на скъпоценния камък и го проследили как тупва по средата на пътя, по който вървял Раму.
Диамантът бил толкова тежък, че човекът несъмнено щял да го чуе как тупва на земята, но слухът му бил доста отслабнал през последните няколко години, както дробовете, бъбреците и гърба му. Само зрението на Таму оставало остро както на двадесет годишна възраст.
Докато се мъчел да изкачи стръмнината на пътя, без да има представа за огромния диамант който греел недалеч от него, Раму въздъхнал дълбоко ... след това спрял и се превил като въздишката му преминала в кашлица. Хванал тоягата си с две ръце, опитал се да овладее пристъпа и тъкмо му олеклано когато пръчката - стара, суха и износена почти колко самия Раму се счупила с лек пукот и той паднал в праха.
Лежал отчаян, гледал небето и се чудел защо Господ е толкова жесток.

- Надживях всички, които най-много обичах - мислел си той, - но не и тези които мразех. Толкова остарях и погрознях, че кучетата лаят по мен, а децата ме замеят с камъни. През последните три месеца не съм ял нищо друго освен огризки, а през последните десет години не съм се нахранил нито веднъж прилично.
Скитам се по тази земя и нямам дом, който да наерка свой, тази нощ ще спя под някое дърво или без покрив, който да ме предпази от дъжда. Покрит съм с рани, гърбът ме боли и когато пускам вода тече кръв.
Сърцето ми е празно като купичката ми за просия.

Раму се изправил на крака, без да си дава сметка, че на двадесетина метра лежи все още скрит от острия му поглед най-големия диамант в сверта и погледнал към синьото небе.

- Господи колко съм нещастен - промълвил той. - Не те мразя но се страхувам, че не си нито мой, нито нечии друг приятел.

След като казал това, се почувствал малко по-добре и продължил пътя си, като се спирал само за да вдигне по-дългото парче от тояжката си.
Докато вървял, започнал да се обвинява за самосъжалението и за неблагодарните си слова

- Има за какво да съм благодарен - мислел си той. - Денят например е изключително красив и въпреки, че в много отношения не ставам за нищо, зрението ми си остава все така добро.
Колко ужасно щеше да въде ако например бях сляп.

За да го докаще Раму затворил здраво очите си и тръгнал напред, опипвайки пъря с тояжката си, както слепеца използва бастун. Мракът би ужасен и объркващ.
Съвсем скоро той загубил представа дали се движи по средата на пътя или пук се е отклонил встрани и скоро ще се сгромоляса в канавката.
Мисълта какво би се случило с крехките му кости при евентуално падане го изплашила, но Раму стискал очи и продължавал напред.

- Точно така мога да те излекувам от неблагодарността ти, стари приятелю - си казал той. - Ще прекараш остатъка от деня като непрекъснато си напомняш, че може да си просяк, но поне не си сляп просяк!
Раму не паднал в канавката но започнал да се отклонява надясно докато се изкачил нагоре и точно така минал покрай огромния диамант, който блестял в праха като замалко не го настъпил
Двадесетина метра по-надолу Раму отворил очите си. Ярката слънчева светлина го заслепила и озарила съзнанието му. Погледнал щастливо синьото небе, прашните жълти полета, прашната нишка на пътя. Забелязал как една птиичка прелита от дърво на дърво и се засмял от щастие.
Бързо забравил за раните и болния си гръб. Нито веднъж не се обурнал за да види огромния диамант, който лежал толкова близо до него

- Благодаря ти Господи, че виждам! - извикал той. - Благодаря ти поне за това! Може би ще зърна нещо ценно по пътя - стара бутилка, от която мога да изкарам нещо на пазара или монета, но дори и да не видя пак ще съм доволен
Благодаря ти, Боже!
И доволен той тръгнал, оставяйки диаманта далеч зад себе си.

Господ се пресегнали прибрал скъпоженния камък.
След това сякаш размислил ( ако може да се каже, че Господ би могъл да размисли), Той отчупил един здрав клон и го пуснал на Шандрапуррдкия път, също като диаманта

- Разликата е - казал Господ на Юриел, - че нашият приятел ще намери клона и той ще му служи за опора до края на дните му
Юриел погледнал Бог неуверено ( така както вески - дори архангел - поглежда към това греинало лице)
- Урок ли ми даде, Господи?
- Не зная - отговорил Господ иронично. - Може и да е урок