16.03.2009 00:00:00

Страх

Бях сама, огледах се за помощ

и видях река,

а реката бе огледало на страха.

И ожадняла, помъчих се

безстрашна да отпия,

но страха ми цяла ме погълна,

сякаш... някаква магия...

Сега в тунел съм и без никак светлина...

Коя бях аз това не мога да спомня...

и опитвам да плача - без сълзи,

опитвам да викам - без глас,

но дори да иска да ме разбере

не би могъл никой от вас.

Не знайте вий какво е да живееш

и да имаш чужди чувства, чужда страст...

но на пук на всичко сърцето си е мое.

То няма да се поддаде на чужда власт!