Страх
Бях сама, огледах се за помощ
и видях река,
а реката бе огледало на страха.
И ожадняла, помъчих се
безстрашна да отпия,
но страха ми цяла ме погълна,
сякаш... някаква магия...
Сега в тунел съм и без никак светлина...
Коя бях аз това не мога да спомня...
и опитвам да плача - без сълзи,
опитвам да викам - без глас,
но дори да иска да ме разбере
не би могъл никой от вас.
Не знайте вий какво е да живееш
и да имаш чужди чувства, чужда страст...
но на пук на всичко сърцето си е мое.
То няма да се поддаде на чужда власт!