Сладка самота
И нечакан не съм те очаквала
и безкръвен във своите вени;
и безчувствена, някога плакала,
аз не моля да се върнеш при мене.
И невидим не бях те съзряла
в най-красивите мои мечти
и различен не бях май бях успяла
да открия тебе сред всички почти.
И без да искам някому да преча,
често се опитвах да се скрия
и като непознато, мъничко човече
невидима оставах сред ония.
Затова и ти не ме намери,
а колко исках да успееш...
и заровена във сладка самота
отказах се да чакам и това.
Всъщност, май аз те създадох,
ти си единствено в моите мисли;
в моя собствен лабиринт попаднах
без да го искам, без да го искам.