Tweet

Заек по бащински

Продукти:

- няколко глави лук (3-4)

- морков 1

- коричка от лимон

- дафинов лист



Приготвяне:

Ообелваме лука и го режем на филийки; Слагаме го в тиган да се задуши с олио 1-2мин и после в тавата (на дъното);

Осоляваме и слагаме месото;

Слагаме моркова - ситно нарязан

Малко от лимоновата кора на парченца

2-3 дафинови листа и наливаме вода до средата на тавата.

Слагаме алуминиево фолио отгоре.

Пече се 45-50мин и се слага брашно разтворено с вода и се пече още 15-20мин.

Tweet

Палачинките на дядо Ицо

2 яйца

1 лъжица олио

щипка сол

1 ч. ч студена вода

1 ч. ч леко затоплено прясно мляко

брашно - докато стане гъсто като боза



по жлеание в сместа се добавя ленено семе



най-вкусните!



;)

Tweet

Музичка :)

http://www.youtube.com/watch?v=JLS378rCjxw

Tweet

Рожден ден...

Имах рожден ден... Събудих се сутринта загледах очаквателно жена ми, но очевидно беше забравила... Децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:

"Добро утро шефе, честит рожден ден!"

И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.



Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:

"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".

И отидохме.



След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:

"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"

И ние отидохме.

Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:

"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!"

И тя излезе от стаята.



След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.



А аз седях на дивана...



Гол...

Tweet

Торта Династия

Продукти за блата:

10 белтъка

300 г. кристална захар – 13 с.л.

300 г. смлени орехи – 3 пълни чаени чаши

3 с.л. брашно

Кората на 1 лимон

3 пак. ванилия



Белтъците се разбиват на сняг. На тънка струйка се прибавя захарта и всичко се разбива до пълното им разтваряне. Добавят се орехите, брашното, настърганата кора от лимон и ванилията. Сместа се разбива внимателно с лъжица или лопатка. Пече се в правоъгълната тава на печката, предварително застлана с хартия за печене. Блатът се пече на 150 градуса, предварително загрята фурна.



Продукти за основния крем

1л. прясно мляко

10 с.л. захар

8 с.л. брашно, може да увеличиш малко брашното, защото на мен не ми стана гъст крема, една приятелка е сложила + ( 3 – 4) лъжици допълнително.

10 жълтъка

Кората на 1 лимон

2 ванилии



Брашното, захарта и ванилията се разбиват в купа. Добавя се малко мляко до получаване на каша. Прибавят се жълтъците и настърганата кора лимон. Двиско се разбива добре и се прибавя останалото пр. мляко. Сварява се гъст крем. След ката изстине кремът се разделя на две части. Към едната част се прибавя 250 гр. кр. масло, разбито на пухкав крем с 100 гр. пудра захар.Масления крем се разбива добре с миксер.

Към другата част на крема се прибавя 200 гр. разтопен на водна баня черен шоколад. (аз сложих нормален шоколад). И този крем се разбива на миксер.



Изпеченият блат се разделя на 3 части по дължина.

Нарежда се: блат намазва се с белия крем, с шоколадовия и пак блат и пак кремове и т.н.

Тортата се намазва от горе и от страни с крем и се гарнира със смлени орехи. Тортата се оставя за малко в хладилника да се стегне.



За да облепите борда на правоъгълната торта с шоколадов крем е нужно хартия за печене изрязана по размер и намазана с разтопен шоколад. Тези ленти се залепят по страничните стени на тортата и се оставя тортата 30 м в хладилника след това се махат лентите внимателно. Може преди да сложите лентите с шоколад да ги надраскате несиметрично с вилица.



Разтопяване на шоколад

Стопяват се 2/3 от шоколада на водна баня и добре се разбърква до получаване на хомогенна маса, след това се прибавят и останалите парченца шоколад. Разбъркайте отново добре.

Tweet

Развитие на България след 2011г.

• 2011г.


Най – после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец по-късно челната копаеща машина се разтърсва от мощен удар и спира. Екипът от специалисти и работници се събира мястото, а после следва буря от възклицания, вариращи от „О, май год!” до „Бах мааму!”. Скоро идва полиция, после официални лица, районът е отцепен. Всички следят новините и сменят канала точно преди спорта, което срива тотално рекламния пазар. За всеки случай проектът е променен и се почва копаене на съвсем друго място, но и там се повтаря същото – удар и т.н.



Извиканите на място геолози (впрочем, доста идват по собствено желание) само констатират неумолимата истина – тунел няма да има.



Понеже цялата основа за планината е един огромен слитък самородно злато, с тегло около десет милиарда тона.





Когато научава новината, министър- председателят, който в момента одобрява стратегия за доказване, че всъщност сега народът живее много по-добре от преди две години, се сепва, отказва да отиде да открие линията на метрото „Люлин – Перник” и звъни на президента. Тъй като това е почти прецедент в последно време, държавният глава оставя за миг плана, предназначен да убеди всички, че никога не са живели по- зле и вдига слушалката на специалния телефон.



„Гошо, разбра ли?” – пита възбудено министър- председателят – „Я зарязвай всичко и ела да се напием!”



Когато чува новината, президентът само успява да попита: „Ама на всеки километър и така – до края?” Чул потвърждение, нарежда приготвят кортежа, а пилотната кола е пратена да купи домати – от розовите, които са най-скъпи.



Така де, толкова злато не се намира всеки ден.



Световните борси се сриват, неподготвени за подобен удар. Тъй като обаче твърде малко са страните, досетили се да държат резерви в калай или синьо сирене, нищо не може да се направи. Освен да се завижда, разбира се.



Редица основни играчи в в родното публично пространство получават микроинфаркт – да е тон-два, да го откраднеш, но цяла планина реже ли се с ножовки? Това да не ти е подводница? А и всичко е блокирано от армията, стреля се без предупреждение.



Но все пак скоро кирките достигат цената на телевизорите и дори се превръщат в уместен сватбен подарък – да направиш първата копка, така да се каже.



А оксижен се разменя срещу джип, но пак е трудно да се намери.




• 2012г.


България отдавна е изплатила всички свои дългове и сега кредитира съседите си. Сериозно се обсъжда идеята левът да стане общоевропейска валута, но БНБ се колебае – все пак, да ни висят на гърба толкова икономики.... Никой вече не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, голяма част от банките фалират, понеже никой не иска парите им.

Всички български емигранти се връщат у дома, въпреки настоятелните молби на местните власти да останат и да харчат там парите си.



Митниците и Министерството на труда и социалните грижи са премахнати като абсолютно излишни.



„Ролс-Ройс” открива завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.




• 2013г.


Партиите са премахнати, понеже вече никой не го е еня за тях. Някой се сеща, че тя всъщност и Стара планина някога била подарена от народа на баща му, но този път го отсвирват. Обиден, той предлага да го направят поне цар.



България става президентска република. За държавен глава е избран бившият министър-председател, понеже в кампанията си успява да докаже, че именно той е бил инициаторът да се прокара тунела, в резултат на което... Печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните. Впрочем, според новоприетата конституция това е не е проблем – нейният член първи гласи: „Гледай си живота и не се прави на интересен”.



Сменен е и химна – сега той се нарича „Селската баня”, като при официални случаи на места се пее „на-на-на”.



Най–големите световни банки заемат мястото на фалиралите местни. На мястото на „Кремиковци” започва строежа на „Българияленд”, увеличено копие на „Дисниленд”.



Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новини на български език.




• 2014г.


Цар Киро купува „Манчестер Юнайтед” и назначава за президент Александър Томов. В резултат на това Бербатов прекратява договора си, връща се у нас и спори за титулярно място в „Спортист” – Своге с Кристияно Роналдо.



Променена е изцяло учебната програма в средния курс – например, по математика се изучават само броене до сто и теория на вероятностите (основно приложението й при игра на рулетка). Останалите предмети почти всички отпадат, понеже на богат човек образование не му трябва. В часовете по физическо възпитание се играе само голф.



България излиза от НАТО и го наема като частна фирма за охрана на границите да спира увеличаващите се вълни от имигранти.



Провежда се преатестиране на хотелите в страната и всички, получили по-малко от шест звезди са съборени и построени отново.



Потомците на Балдуин Фландърски ( и цялата им рода до десето коляно, както и съседите) претендират да получат българско гражданство.




• 2015г.


Вестник „Капитал” купува "Файненшъл таймс", добавя там форум и забранява писането на латиница в него. Впрочем, това е проблем само за по – възрастното поколение – младите вече три години учат български като основен чужд език и общо-взето се оправят.



Страната е залята от испански, френски и немски емигранти, работещи основно в туризма и строителството.



Главният офис на „Майкрософт” е преместен в Правец, а Бил Гейтс обича да отдъхва на пейката на до паметника на Тодор Живков. На пазара се появява новият “Windows Bay Ganyo””, който работи само с гласови команди на български. Например, за рестарт се използва: „Abe az shto ne ti…”



В знак на добра воля и желание за бъдещо сътрудничество от всички европейски затвори са освободени лежащите там българи, въпреки че никой не е молил за това. Цялата тази пасмина пристига на летище София и директно е изпратена в Белене – по това време вече известен курорт. Осъдените денем прекарват времето си на спа-процедури, а вечер в казиното. „Амнистия” се смята за неприлична дума и никой не я използва.




• 2016г.


„ЦСКА” и „Левски” за пореден път отказват поканата за участие в Шампионската лига – пари не им трябват, а и ги мързи да тичат. БФС тегли жребий кой да преставя страната (никой не иска), пада се на „Калиакра” и те проклинат лошия си късмет.



След месец спортните медии по света се възхищават на подвига на „Реал” – Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши наравно на свой терен със звездната селекция на българския клуб.



Откупената обратно от държавата БТК на свой ред купува Дойче Телеком и още няколко големи оператори. В знак на уважение към славното минало целият чуждестранен мениджмънт е задължен да ползва само стационарни телефони.



Започват снимките на „Батман -5” – „СуперЛюбо”.



На границата са заловени първите американски и японски емигранти.




• 2017г.


Като първа световна икономическа сила България осъзнава своя дълг пред човечеството и почва да се меси във всички регионални конфликти. Понеже – нали помните – отдавна няма армия, просто изпраща свои представители да декларират, че ако вие не...., ще спрем инвестициите у вас. Обикновено след подобно изявление враждуващите страни почват да се прегръщат и отварят бутилка с гроздова.



Тъй като страната разполага с огромен фонд за исторически изследвания и спонсорира кого ли не, скоро всеки ученик в Европа е твърдо убеден, че България е спечелила сама Втората световна война срещу съюза на Германия, СССР, САЩ , Япония и останалите, въпреки че подло са били бомбардирани с атомно оръжие малките сливенски селца Хирошимово и Нагазаково. Все още се спори обаче дали Наполеон е бил роден Плевен, или само коренът му е български.



Водени от носталгията, известни наши финансисти – като Жоро Сороса например – си играят с икономиките на Великобритания или Италия и понеже им е в кръвта, почти ги докарват до фалит. Но когато местните започнат да палят парламентите, ние поемаме разходите и всички са доволни.



България извежда двадесети пореден сателит в космоса, за да могат и членовете на експедицията ни в Антактида да гледат мача „ЦСКА” – „Левски”.




• 11.09.2018 г.


Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи, се насочват към двата най-големи мола в София....



А още не сме изхарчили и половината от златото.

Tweet

АВТО-биография

Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца...

... Това е дневникът на живота ми.



Ден първи - Германия, 15.11.1998 г

Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!

Ден първи - Германия, 15.11. 1998 г., в края на работния ден, в края на конвейера:

Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах!

Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":

Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!

Ден трети - На ферибота за Италия:

Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!

Ден четвърти - Милано, Италия:

Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.

Ден четвърти - Милано, Италия:

Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави жабарчета-олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?

Ден пети - Милано, Италия:



Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!

Ден шести - магистралата Милано-Торино:

Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!

Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:

Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменявали маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак стрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...

Ден десети - на градско в Милано:

Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!

Година първа:

Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!

Година втора:

Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!

Година трета:

Карам без масло, а се чувствам... смазан!

Година десета:

Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!

Година петнадесета:

Умрял съм - значи отивам в България!

Година петнадесета, ноември, Горубляне:

Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!

Година двадесета:

Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!

Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:

Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...

п.п. Ще се видим в Ада!

Tweet

http://www.myspace.com/564966468/music/songs/BALQK-NO6T-E-mp3-80796487

Tweet

One man orcestra.