Tweet

Емоции

Спокойствие... и нежен звук

откъсва ме от моето вглъбение.

Оглежам се... и ти си тук

душата ми примира от вълнение.

Непозната, странна емоция

нахлу като мълния сляпа

сякаш безплатна промоция

на чувства и обич свята.

Tweet

Страх

Бях сама, огледах се за помощ

и видях река,

а реката бе огледало на страха.

И ожадняла, помъчих се

безстрашна да отпия,

но страха ми цяла ме погълна,

сякаш... някаква магия...

Сега в тунел съм и без никак светлина...

Коя бях аз това не мога да спомня...

и опитвам да плача - без сълзи,

опитвам да викам - без глас,

но дори да иска да ме разбере

не би могъл никой от вас.

Не знайте вий какво е да живееш

и да имаш чужди чувства, чужда страст...

но на пук на всичко сърцето си е мое.

То няма да се поддаде на чужда власт!

Tweet

Сладка самота

И нечакан не съм те очаквала

и безкръвен във своите вени;

и безчувствена, някога плакала,

аз не моля да се върнеш при мене.

И невидим не бях те съзряла

в най-красивите мои мечти

и различен не бях май бях успяла

да открия тебе сред всички почти.

И без да искам някому да преча,

често се опитвах да се скрия

и като непознато, мъничко човече

невидима оставах сред ония.

Затова и ти не ме намери,

а колко исках да успееш...

и заровена във сладка самота

отказах се да чакам и това.

Всъщност, май аз те създадох,

ти си единствено в моите мисли;

в моя собствен лабиринт попаднах

без да го искам, без да го искам.

Tweet

Може би не случайно приятел така добре римува се с предател.

Имах си много отдавна мъничка цел

да бъда добра приятелка на всички...

опитвах всякак да постигна тази цел,

а всички потриваха със злоба ръчички.

Всеки си въобразява, че е най-велик

и най-могъщ, и умен, и проникновен,

а огледа ли се за един единствен миг

във себе си, ще разбере, че е съвсем обикновен.

Тогава може би ще се разочарова

oт истината твърде честичко боли.

И гледайки, като че глътнали отрова,

си спомнят хората какви ли са били.

Невежи, милите, се борят с сивотата...

(не казвам, че една от тях не съм била),

обаче в края на тунела светлината

е всъщност от насрещната кола.

Tweet

Щастливият живот на ангелите

Искам ангелче да съм във рая –

някъде там, горе, на небето.

Дните ми да преминават във омая

И чрез щастие да преоткрия в мен детето.

Та кой ли никога не си е пожелавал

щастливият живот на ангелите...

и кой ли нявга не е подивявал

от сивото си ежедневие, по дяволите!

След като помислих малко

(аз поне това умея)

май разбрах, че ще е жалко

още в облаците да се рея.

Ах, не вярвам в онзи рай, прости!

Кой каквото иска да ми каже.

Моят малък рай за мен си ти!

Ангелче съм аз за тебе даже.

Tweet

Приказка

Вчера, колкото и да е странно,

стори ми се, че летя.

Имах и видение, незнайно

как появило ми се във ума.

Срещнах принцове богати,

с просяците ядох хляб,

бих се с змейове крилати,

бях превърната във прах.

Станах кралица на кралство прекрасно

имах си даже и мъничък шут,

миг, след това разбрах нещо ужасно

цялото ми богатство бе отнел някакъв луд.

И отново литнах над земята

по-свободна и от птица

владеех и облаците на небето, и тревата,

просто бях по своему царица.

Почувствах се като във приказка,

видях какви ли не неща,

за миг помислих, че сънувам,

ощипах се и знаете ли? Заболя!

Tweet

Лъжа

Иска ми се да те стопля,

зъзнеща сама от студ,

с дъх да паля нежни вопли,

стихнали за кой ли път.

Иска ми се и да те обичам,

а това за себе си дори

не мога да направя,

защото ми омръзна все да тичам

след другите, а те със злоба

да ми отговарят.

Исках да получа нежност

и все давах, давах от сърцето си,

но се оказа безнадеждно,

че съм протягала в очакване ръцете си.

В крайна сметка нищо не получих.

От сърцето ми, макар и не голямо,

дори и малка капка не остана.

Tweet

Лилаво

Откакто се помня все си мечтая...

исках всичко да е във лила:

лилави дрехи върху лилави хора,

лилави животни, които лилаво говорят...

Помня колко много мечтаех

вечно да не съм сама,

да има нещо мъничко до мене

и то също да е във лила.

Правех се на силна много пъти,

а честичко мечтаех си дори на глас,

някой в лилаво да ме прегърне,

за да мога слабостта си да отприщя аз.

Силно исках да избягам от човешките крясъци

и лилав шепот да гасне край мен,

да има неща, които душевните пясъци

да зариват бързо, а не ден след ден.

Tweet

Обичам те

Обичам те, недей се възгордява.

Не се присмивай на искреността...

Недей потъпква пламъка на мойта вяра,

че има щастие на таз земя!