Език: English или Български
Добави ново Виж произволно

Това е личната ми страница. Тук ще си събирам нещица, които ми харесват.


g

Показване на съобщения oт 136 до 144 от общо 234

Първа Предишна 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 Следваща Последна (26)
Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
16.03.2009 00:00:00

...........

Обожавам да те чувствам тук до мен,

дори и да си толкова болезнено далече...

Нямам сили да дочакам този ден,

когато ти ще бъдеш мой! Едва издържам вече!

Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
16.03.2009 00:00:00

На Влади

Не поглеждай наза във леденото си минало.

Не очаквай нещо просто да ти се случи.

Остави това, което преди го е имало.

Ти имаш шанса всичко сега да получиш.

Тръгни по твоя неутъпкана пътека.

Всеки храст и всеки плод внимателно оглеждай.

Зайче малко вземи под своята опека

и никога, дори пред страшний лъв не се навеждай!

Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
16.03.2009 00:00:00

Утеха

Дъжд пороен, студ и вятър,

локви под краката плискат...

имам нужда от приятел,

чувствам само тебе близка.

Слънцето иззад чадъра се показа,

вятър ме докосна с полъх нежен,

а настръхнала, земята сякаш каза:

"Виж ме! Хоризонта е безбрежен"

Пък последната сълза мъничка,

дето падна от очите с плясък,

беше майче от дъжда следичка

лека, преизпълнена със блясък!

Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
16.03.2009 00:00:00

Отровна билка

Закриваш небесата,

откриваш самотата,

загасяш светлината,

разлагаш си месата...

Какво е щастие забравяш,

приятели и всичко изоставяш,

на хората със злост се подиграваш,

живота си на дяволите даваш...

Политаш на небето,

отритваш си сърцето,

убиваш в теб детето,

потъваш вдън морето...

И в миг съзираш лъч надежда!

Учуден ли си? Да, това съм аз!

И някак всичко се подрежда,

със теб ще бъда всеки ден и час...

Ти имаш мен и аз ще ти помогна,

поел си грешната посока, разбери!

Като поглъщаш билката отровна

си докарваш само куп бели...

...Още

Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
16.03.2009 00:00:00

Майчице

Толкова искам да се разбираме,

но, по дяволите, ужасно е сложно –

да разговарям с теб без препиране

е съвършено невъзможно.

Но дори и да не ми се иска

аз много приличам на тебе –

спонтанна, малко егоистка,

понякога истинско бебе.

Случва се да мисля, че дори те мразя,

но, сигурна съм, че при всеки е така –

в миг на ярост чувстваме омраза,

а от обич се топиме малко след това.

Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
16.03.2009 00:00:00

Емоции

Спокойствие... и нежен звук

откъсва ме от моето вглъбение.

Оглежам се... и ти си тук

душата ми примира от вълнение.

Непозната, странна емоция

нахлу като мълния сляпа

сякаш безплатна промоция

на чувства и обич свята.

Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
16.03.2009 00:00:00

Страх

Бях сама, огледах се за помощ

и видях река,

а реката бе огледало на страха.

И ожадняла, помъчих се

безстрашна да отпия,

но страха ми цяла ме погълна,

сякаш... някаква магия...

Сега в тунел съм и без никак светлина...

Коя бях аз това не мога да спомня...

и опитвам да плача - без сълзи,

опитвам да викам - без глас,

но дори да иска да ме разбере

не би могъл никой от вас.

Не знайте вий какво е да живееш

и да имаш чужди чувства, чужда страст...

но на пук на всичко сърцето си е мое.

То няма да се поддаде на чужда власт!

Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
16.03.2009 00:00:00

Сладка самота

И нечакан не съм те очаквала

и безкръвен във своите вени;

и безчувствена, някога плакала,

аз не моля да се върнеш при мене.

И невидим не бях те съзряла

в най-красивите мои мечти

и различен не бях май бях успяла

да открия тебе сред всички почти.

И без да искам някому да преча,

често се опитвах да се скрия

и като непознато, мъничко човече

невидима оставах сред ония.

Затова и ти не ме намери,

а колко исках да успееш...

и заровена във сладка самота

отказах се да чакам и това.

Всъщност, май аз те създадох,

ти си единствено в моите мисли;

в моя собствен лабиринт попаднах

без да го искам, без да го искам.

Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
16.03.2009 00:00:00

Може би не случайно приятел така добре римува се с предател.

Имах си много отдавна мъничка цел

да бъда добра приятелка на всички...

опитвах всякак да постигна тази цел,

а всички потриваха със злоба ръчички.

Всеки си въобразява, че е най-велик

и най-могъщ, и умен, и проникновен,

а огледа ли се за един единствен миг

във себе си, ще разбере, че е съвсем обикновен.

Тогава може би ще се разочарова

oт истината твърде честичко боли.

И гледайки, като че глътнали отрова,

си спомнят хората какви ли са били.

Невежи, милите, се борят с сивотата...

(не казвам, че една от тях не съм била),

обаче в края на тунела светлината

е всъщност от насрещната кола.

...Още

Показване на съобщения oт 136 до 144 от общо 234

Първа Предишна 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 Следваща Последна (26)