Език: English или Български
Добави ново Виж произволно

Това е личната ми страница. Тук ще си събирам нещица, които ми харесват.


g

Показване на съобщения oт 127 до 135 от общо 231

Първа Предишна 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 Следваща Последна (26)
Съобщението е от: valqk | Вид на съобщението: Поезия
17.03.2009 00:00:00

Зеленият път

Раждаме се, растем, живеем.

Учим се, страдаме, блеем,

но продължаваме да вървим.

Вървим ний но накъде ли?

Задавам си тоз реторичен въпрос.

Вървя Аз - търся Любов!

Любов??? Но какво е това?

Ти ПРОСТ ли си или да?

За вас тя е просто игра.

Любов - това е дума прекрасна,

която ражда, дарява, твори.

Че в любовта всичко е толкоз контрастно,

като утро в девствени гори.

И всичко е тъй тихо, прекрасно,

зелено и бляска, лъчи и искри,

радост в душата ти носи, щом се събудиш в зори!

Тогава Ти радваш се, тичаш, летиш.

...Още

Съобщението е от: valqk | Вид на съобщението: Поезия
17.03.2009 00:00:00

Без име

И стоя отново сам,

незнаейки какво да кажа,

мислите ми тънеха в тиня и тъга,

останал пак сам,

но кому ли е нужно това?

Кому ли е нужно да мисли,

за такива "глупави" неща?

Незнаещ, неможещ, неискащ,

аз отново стоя!

Стоя и си мисля!?!???

Мисля си разни странни неща,

идващи отвътре,

дълбоко от мен.

Но кой ли разбира това?

И все пак надежда щом има,

аз мисля, радвам се и творя,

ала умре ли и тази картина,

то навярно и аз ще умра.

Човек, това звучи гордо!

Но кой ли е казал това?

Човека това е животно позорно

дори и за своята родна "майка" Земя!

Животно?!???

Ще питате вие.

...Още

Съобщението е от: Н. Вапцаров | Вид на съобщението: Поезия
17.03.2009 00:00:00

ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА

Ние спориме

двама със дама

на тема:

"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете - тропа, нервира се,

даже проплаква.

Залива ме с кални потоци

от ропот и град от словесна атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,

нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:

- Ах, моля, запрете!

Аз мразя човека.

Не струва той вашта защита.



Аз четох как някой

насякъл с секира,

насякъл сам брат си, човека.

Измил се,

на черква отишъл подире

и... после му станало леко.

Смутено

потръпнах. И стана ми тежко.

...Още

Съобщението е от: Н. Вапцаров | Вид на съобщението: Поезия
17.03.2009 00:00:00

"Вяра"

Ето- аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша (тъй както умея).

С живота под вежди се гледаме строго

и боря се с него доколкото мога.

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! -

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш? "

Веднага ще кресна:

"Свалете! Свалете!

По-скоро свалете въжето, злодеи!"

За него- Живота-

направил бих всичко. -

...Още

Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
17.03.2009 00:00:00

Раздяла

Забързан ден в живот спокоен...

Любим човек сред дъжд пороен...

Тъй желана, пареща милувка

и нежна, тиха тръпнеща целувка...

Безвремие - отпускащо, спокойно...

Вярвах безнадеждно, че си мой, но

явно твърде дълго напразно мечтах

и да те запазя са себе си не успях.

Мечта голяма, тъй недостижима

повтарям с обич твойто име,

а леден глас напевно ме приспива

и шепне тихо, че ти си отиваш...

Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
16.03.2009 00:00:00

Недостижимо

Дъждът в очите не престава да вали...

Не си бил нивга справедлив, Живот, нали?

Сякаш ангелите от добряците крадат,

за да имат Зверовете какво да ядат...

...Още

Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
16.03.2009 00:00:00

...........

Обожавам да те чувствам тук до мен,

дори и да си толкова болезнено далече...

Нямам сили да дочакам този ден,

когато ти ще бъдеш мой! Едва издържам вече!

Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
16.03.2009 00:00:00

На Влади

Не поглеждай наза във леденото си минало.

Не очаквай нещо просто да ти се случи.

Остави това, което преди го е имало.

Ти имаш шанса всичко сега да получиш.

Тръгни по твоя неутъпкана пътека.

Всеки храст и всеки плод внимателно оглеждай.

Зайче малко вземи под своята опека

и никога, дори пред страшний лъв не се навеждай!

Съобщението е от: Ivelina | Вид на съобщението: Поезия
16.03.2009 00:00:00

Утеха

Дъжд пороен, студ и вятър,

локви под краката плискат...

имам нужда от приятел,

чувствам само тебе близка.

Слънцето иззад чадъра се показа,

вятър ме докосна с полъх нежен,

а настръхнала, земята сякаш каза:

"Виж ме! Хоризонта е безбрежен"

Пък последната сълза мъничка,

дето падна от очите с плясък,

беше майче от дъжда следичка

лека, преизпълнена със блясък!

Показване на съобщения oт 127 до 135 от общо 231

Първа Предишна 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 Следваща Последна (26)