В днешния динамичен свят
В днешния динамичен свят, за съжаление, дори и аз понякога забравям колко много ни е нужна любовта на природата. Надявам се хората да се замислят над този въпрос, защото без любовта и енергията, която получаваме от Нашата майка земя, ние неможем да съществуваме, време е да се замислим над това и да осъзнаем колко търпелива е тя спрямо нас. Не е нужно да я убиваме бавно и напълно съзнателно, оправдавайки се с нашето материално положение, сподавяйки мисията с която сме дошли на земята, уникална за всеки един от нас. Надявам се някой ден да достигна до начина в който технологията и природата са в едно цяло, без да и вредим. Замисляли ли сте се колко ни помага красивата есенна картина, прекрасните дървета, които макар и рядкост в сивия град ни дават сили и ни даряват с усмивката на процъфтяващата есен? Ако не сте ВРЕМЕ ВИ Е, за мен поне без тях съм като увяхнало листо което стои на асвалта, опитва се да диша и си казва, още малко само да се изцапам за мое добро... Крайно време е да осъзнаем тази сила и да я приемем, не случайно стават напоследък \'ужасни\' събития по света... природата ни показва какво и причиняваме, но ние, организираме спасителни акции и говорим по много... за загиналите хора, за горката съдба на хилядите семейства... тях вече ги няма, но замисляме ли се какво НИЕ сме причинили на ТАЗИ природа, която само ни намеква какво и е и как страда...хората вече ги няма, но ние сме тук и всичко продължава по старому... кога ли ще се осъзнаем, по добре е да направим нещо за нея, вместо да говорим? Нашата майка ни обича, защо ние я рушим? Ех, хубава си моя горо!
