Обичам те
Обичам те, недей се възгордява.
Не се присмивай на искреността...
Недей потъпква пламъка на мойта вяра,
че има щастие на таз земя!
Обичам те, недей се възгордява.
Не се присмивай на искреността...
Недей потъпква пламъка на мойта вяра,
че има щастие на таз земя!
Очите ти зелени ме плениха...
със своята бездънност и печал,
Аз срещнах те и те обикнах,
не знам дали си ти това разбрал...
Ти свириш,
моя музика си ти.
Под струните,
акорди нежни взели,
дървото с топъл,
с плътен тон трепти
и очароваш нежните му трели.
Над струните отдава твойта длан,
а не на мене ласките желани,
Ревнувам аз клавишите без свян,
целуващи изящните ти длани.
Клавиш да бъда,
често съм желал.
Под пръстите ти дълги и изкусни,
и тоз къс дърво би звучал така щастливо
както тези устни.
Блажен клавиш!
Отдай сега без свян устата,
нему дай свойта длан.