16.03.2009 00:00:00

Недостижимо

Дъждът в очите не престава да вали...

Не си бил нивга справедлив, Живот, нали?

Сякаш ангелите от добряците крадат,

за да имат Зверовете какво да ядат...

Какво означава да бъдеш с големи мечти,

с големи надежди и цели, недостижими почти,

когато парите са това, с което всичко се постига,

а малкият човечец не смее и гласа си да надига.

Желанието за живот не стига да живеем,

нужни толкова много мечти и любов,

но само със голи мечти няма как да успеем,

а дори да ги имаш, все още не си готов...

Ще трябва ти огромен сблъсък да направиш,

като комета, срещнала по пътя си звезда,

посоката на мислите си да поправиш,

да скъсаш крилете си, да нямаш вече и душа...

Това, за мен, е начинът да оцелеем,

да има сили за да продължим натам.

Дори и доста кръв да трябва да пролеем...

Но това ли е целта ни... аз не знам.

А глупакът, който влага чувства свети,

опитвайки да види същото у нас,

пропада... без дори да е усетил

какво е да си на върха, дори за час...