Отровна билка
Закриваш небесата,
откриваш самотата,
загасяш светлината,
разлагаш си месата...
Какво е щастие забравяш,
приятели и всичко изоставяш,
на хората със злост се подиграваш,
живота си на дяволите даваш...
Политаш на небето,
отритваш си сърцето,
убиваш в теб детето,
потъваш вдън морето...
И в миг съзираш лъч надежда!
Учуден ли си? Да, това съм аз!
И някак всичко се подрежда,
със теб ще бъда всеки ден и час...
Ти имаш мен и аз ще ти помогна,
поел си грешната посока, разбери!
Като поглъщаш билката отровна
си докарваш само куп бели...
За теб ще съм като вода живителна,
колкото поискаш пий от мен.
Няма да съм нито лоша, нито мнителна,
ще бъда слънцето на твоя ден...
Обичай се, обичай своя свят!
Не ти е нужен полетът във небесата.
И всеки твой приятел ще ти бъде брат,
ще можеш сам да видиш красотата...
