Tweet

Може би не случайно приятел така добре римува се с предател.

Имах си много отдавна мъничка цел

да бъда добра приятелка на всички...

опитвах всякак да постигна тази цел,

а всички потриваха със злоба ръчички.

Всеки си въобразява, че е най-велик

и най-могъщ, и умен, и проникновен,

а огледа ли се за един единствен миг

във себе си, ще разбере, че е съвсем обикновен.

Тогава може би ще се разочарова

oт истината твърде честичко боли.

И гледайки, като че глътнали отрова,

си спомнят хората какви ли са били.

Невежи, милите, се борят с сивотата...

(не казвам, че една от тях не съм била),

обаче в края на тунела светлината

е всъщност от насрещната кола.

Има толкова малко истински хора

на този тъй огромен свят.

Малко са тези, обичащи простора,

а всички други непробудно спят.