Утеха

Дъжд пороен, студ и вятър,

локви под краката плискат...

имам нужда от приятел,

чувствам само тебе близка.

Слънцето иззад чадъра се показа,

вятър ме докосна с полъх нежен,

а настръхнала, земята сякаш каза:

"Виж ме! Хоризонта е безбрежен"

Пък последната сълза мъничка,

дето падна от очите с плясък,

беше майче от дъжда следичка

лека, преизпълнена със блясък!