Чакайте малко, това не беше във плана. Ама какво да си лягам, още е тъмно. Освен това сега ще бъда сериозен. Имам си достатъчно работа и учене, за да не пиша това СЕГА ! Но е вече факт, че го правя.
Та какво да ви кажа за финал. Първо, веднага си copyright-вам едноличната продукция. Да не стане като NO CARRIER, защото накрая се оказа че изданието имало толкова много бащи, че би ме било срам да изляза на публично място с майка му !
Но това не засяга вас, обикновените читатели. Но ако ти, читателю, никога не си отварял компютър, за да разбереш какво има вътре, никога не си будувал, само за да разбереш как свършва интересна книга, пък дори и с фенерче под юргана, ако никога не си мечтал да станеш известен откривател, изследовател и тем подобните, ако дори не си изиграл една стратегия докрай, без да си откриваш картата с парола, то знай, че ти живееш напразно. Поне според мен. Защото аз обичам изследователския, изпълнен с ненормални явления живот, защото обичам да правя планове, но мразя, когато всичко върви по тях и знам, че по точка 8, алинея Б от днешния план в 12:24 ч. имам среща със Sisi на автомивката и ако го засека 15 мин. по-рано на спирката, чакащ автобуса за гореописаното място, аз няма да го спра, а ще забързам натам, за да стигна навреме и преди него. За да върви всичко по план ! Е, да, ама не ! Мразя нормалната организация. Друго си е разхвърляното чекмедже. Това е нещо като Tile и Cascade в Windows . Но, не, в оставащите редове няма да говоря за компютри. Ще говоря за това, с което трябваше да започна романа:
Уважаеми читатели,
Вие държите в ръцете си Love Carrier 2. Това не е просто роман, това е пътеводител в любовта. Но дори и това не е съвсем точно определение. Това е неуспешен опит да напиша любовен роман. Започнах да пиша LC2 като такъв, само че не се получи. И изродските неща, както винаги са интересни на нормалните хора. Да, нормални хора ! А програмистите не спадат към този тип. И не мога да разбера:
КАКВО МУ Е НЕНОРМАЛНОТО ДА СИ НЕНОРМАЛЕН ?
Вярно, програмист съм. Вярно, живея в България. Вярно, уча в математическа гимназия. Вярно, побъркват ме отвсякъде. Вярно, нямам гадже. Вярно, често сутрин изхвърлям кучката в контейнера и после чакам кофата да се изпикае. Е, и ?
Нима и вие нямате хоби ? Не живеете ли и вие в България ? Не ви ли подлудяват 100 % от учителите, които ви преподават ? Да не би да сте се родили с приятелка ? Не ви ли е писнало да правите всеки ден едно и също ?
Виждате ли ? Всеки е луд по своему. И представете си, ако всичко беше едно и също. Всичко беше допълнително предвидено. Представяте ли си, днес в 7:13 ч. ще се срещнем с приятелката ми на спирката, в 7:15 ще тръгнем за училище. В 7:50 ще я изпратя до класната стая. В 7:51 ще ме целуне. В 7:55 влизам в клас. В 8:00 започва часа. В 8:01 влиза учителят. В 8:02 ме изпитва… Ужас !
Извинявайте, но много по-добре ми звучи: Ставам в седем, обличам се, закусвам, отивам на спирката, изпращам приятелката си до училище, закъснявам с няколко минути за часа и се надявам да не ме изпита учителя…
Ами, ако бях съвършен. Mr. Bombastic, както се казва ! Да съм СУПЕР, с пет главни букви. Ако мацките ми се лепят като мухи на мед, а аз се чудя дали да скоча в басейна или да си допия натуралния сок, излежавайки се нейде на Хавайските острови. И да знам, че всичко е ясно и предвидено. Не мога да издържа и две седмици така. Ако някъде на Хавайските острови има бутон с копче "изненада", веднага бих го натиснал…
… Озовавам се тук. Сега. И е време да действам.
Но какво съм тръгнал да ви развивам теории. Живея си кротко и толкова. И като стана дума за живота, си спомних за един човек, който казва: "В детската градина умирах да съм първи в игрите. В училище умирах да съм отличника на класа. След това умирах да завърша гимназията. По-късно умирах да стана студент… и да мине казармата. След това умирах да си създам семейство. А по-късно умирах да изуча децата си. До скоро умирах да се пенсионирам. И сега разбирам, че съм забравил да живея."
Не забравяйте да живеете, приятели! И… никога не се отказвайте. Не е важно колко пъти си се препънал. Важно е винаги да ставаш… Не мога да ви обещая, че ще успея, но мога да ви обещая, че няма да се предам. Няма. Няма. Няма !
Припомнете си следните неща и всичко ще е OK !
Планирайте всяка среща предварително. Бъдете винаги на разположение. За да ви харесат другите, трябва да се харесате и самите вие. Говорете уверено. Отпуснете се. Напредвайте бавно. Създайте си идеал за партньор в любовта. Ограничете се до един човек, който е най-близък до представата ви за идеалния партньор. Ако не можете да намерите такъв, потърсете го на подходящо място. Внимавайте накрая родителите да не … работата ! Помогни си сам, за да ти помогне и Господ ! Колкото по-приятно впечатление правите на околните, толкова по-приятно им е да общуват с вас. Когато срещнете приятел, не скривайте радостта си. Усмихвайте се. Говорете ентусиазирано и изразявайте положително отношение към живота. Разговаряйте за интересите на вашия партньор. Не пестете комплиментите ! Бъдете непредвидими. Внимавайте с какво момиче сте се захванали. Не се хвърляй--те на първата "фуста", която ви "се пуска". По-добре я опознайте добре. И никога не си я пожелавайте завинаги, защото желанието ви може и да се сбъдне. Каквото и да правите с момиче, правете го нежно ! Внимавайте с приятелите. Често могат да ви изиграят лош номер, от който боли. Давайте винаги втори шанс, но никога трети. Поскарвайте се от време на време… Никога не питайте "Обичаш ли ме ?"
Наистина ви умолявам, читатели и читателки, да изпратите мнения, препоръки и каквото се сетите...
- Живо ме интересува въпросът: Трябва ли Love Carrier 2.01 да се публикува на книга?
- Вие бихте ли си я купили?
- Дори и след като сте я чели?
- На каква цена?
Хайде, пратете едно писъмце на psabev@bulgaria.com
За най-големите фенове на романа, които искат да си го имат и да си го четат offline. Изтеглете си LoveCarrier.exe (542K) и го разпространявайте свободно.
Условията са:
- да се разпространява в автентичния му вид
- да се разпространява с некомерсиална цел
- да не се публикува в Интернет, в печатно или електронно издание или под каквато и да било друга форма без разрешението на автора
Можете да сложите връзка към този сайт без да искате разрешение от автора. (http://lc2.hit.bg)
Love Carrier 2.01
Copyright © Петър Събев, 1998-2001. Всички права запазени!!!
Специални благодарности на hit.bg за хоста