 |
 |
 |
Епилог |
Гъдьо и Кондьо играеха
Multiplayer на DOOM, след това се
довършиха на Worms, а за накрая
спретнаха и един Starcraft . Недоволни
от равенството, решиха да се
видят F2F . Кондьо стана, облече се
и отиде… в другата стая.
- Знаеш ли, Гъдьо. - каза той,
разплувайки се като плазмодий в
един от фотьойлите - Мисля си,
днес играем едни игри, утре -
други, но основната идея в тях е
една и съща - убий другия.
- Да, веднага си мисля за теб и
Маврудия. С тази разлика, че ти ме
уби.
- Не е така, Гъдьо. Между мен и
Маврудия никога не е имало нищо
сериозно. За мен тя е просто
хубаво момиче с лош характер.
Това е!
- Чух много неща за вас двамата.
- А, бе, като се пусне слух, че
сестра ти е ку.ва, върви
разправяй, че нямаш сестра.
- И все пак, Кондьо, ти винаги
успяваш в любовта. Как ?
- Аз? Мислиш си така, но не си прав.
Виждаш ли, май никой не му е ясна.
Тези, които се правят на опитни се
изхвърлят, а всъщност не знаят
нищо. При докторите и доцентите
сигурно е същото, но под пер…
пер… перелината на науката или
както се казва там.
- Брей! Как го каза само! Че ти си
бил цял гений. Но, честно казано,
прав си. И все пак, не мислиш ли, че
момичетата са най-хубавото нещо
на този свят?
- Може би, да. След компютрите.
- Стига глупости, Кондьо. Докога
ще се занимаваме с глупости?
Трябва ми приятелка, а не
най-новата версия на Windows.
- Да, ама те не работят с
ДОС-команди !
- Прав си!
- Освен това, ще ти кажа нещо.
Спомняш ли си съня, за който ми
разказа. Разбираш ли, ти вече имаш
болна фантазия. Започваш да си
фантазираш, изглупяваш, говориш
си сам.
- Аз се влюбих в това момиче.
- Тази, ъъъ… как и беше името…
Куртула? В нея ли? Насън?
- Знам, че тя съществува. Тя е
някъде там и само чака да я
намеря. Защо не си спомням нищо за
листчето с адреса й! Аз ще я
сънувам пак, Кондьо. Обещавам ти,
този път ще разбера как да я
намеря.
- Ти си луд! Да нямаш мокри сънища?
- Все пак Варна не е толкова голям
град. Колко момичета са като нея.
Петдесет хиляди ! Не повече…
- Гъдьо! Престани с глупостите. Ти
полудяваш, та това е било само
сън…
Гъдьо се усмихна мазно на Кондьо.
После се успокои и бавно, но
сигурно каза:
- Може би, Кондьо, може би…
И извади от джоба си заешка
опашка, която все още лъхаше на
"Poison" .
- Но как ?!??!
- В любовните романи на Петър
Събев всичко е възможно, Кондьо.
В този момент влязох аз:
- Здравейте, момчета !
- Здравей, шефе - отговориха ми
дружно.
- Слушайте, псевдо-хакери такива,
вие сте моите герои в един почти
измислен роман, навързващ само
отделни случки и нямате никакво
право да стоите на моя компютър и
да пълните хард-диска ми с
глупави игри. Тъй че, или включете
и моя отбор на Червеите, или -
обратно в романа.
- Шефе, извинявай, ама ти
нахълтваш в романа без никой да
те е викал.
- Слушай какво, Гъдьо. Това си е
моят роман. Не ти ли стига това, че
си главен герой? Може би ти писна
да се занимаваш с това? Защо не
излезеш да се поразтъпчеш малко,
а? Върви и напий дядо си, след
което го питай как е свалил баба
ти. Или пък… или пък отиди на
балкона и започни да правиш
сапунени мехури, устойчиви на
земетръс. А защо просто не се
изнижеш като Кондьо? Обратно в
романа, веднага !
- Аз съм си в романа !
- Да, както и на компютъра ми.
Пускай Червеите, аз отивам да
направя някакви сандвичи, че
умирам от глад.
* * *
- Мммм… (мляс). Ей сега ще ти
гръмна последния червей, Гъдьо.
Между другото, просто докато
читателите се сетят да ми пишат,
как я караш в любовта ?
- Амиииии… Харесвам една, но…
- Притесняваш се да и кажеш ли ?
- 'Мммм - не, вече придобих опит в
това.
- А какво ?
- Ами тя не ме харесва.
- Ужас! Ами защо не опиташ по нашия
си алгоритъм ?
- Оня с топологичната сортировка
на базата от данни ли ?
- Не, другия за откриване на
минимален поток в насочен граф
без тегла…
И те живели дълго и щастливо!
Какво сте:
Love Carrier 2.01
Copyright © Петър Събев, 1998-2001. Всички права запазени!!!
Специални благодарности на hit.bg за хоста
