 |
 |
 |
5. Какво казва момчето, което говори с морето |
Както вече знаете, след
раздялата с Джалма, в живота на
Гъдьо настъпи зима, която
последва есента и лятото. Но
както се случва винаги, след
студената зима, дойде топлата
пролет - сезонът на любовта, който
Гъдьо като уважаващ себе си хакер,
прекара пред монитора. След
редуването топло-студено-топло-студено...
и топлата пролет идва ред на...
студеното лято.
Всъщност не беше чак толкова
студено: 24 градуса. И тъй, Гъдьо
реши да даде последният си лев за
почивка. Всъщност той събираше за
голям хард-диск , но след като
откри, че с парите от закуските ще
си купи хард-диск след
приблизително 218 години, реши да
отиде на летен лагер - нали ги
знаете онези гадни, полусрутени
бараки, където не са чували за
електричество - романтики...
Гъдьо предпочиташе да отиде на
планина, защото там поне можеше
да прекарва нощите си мръзнейки
на чист въздух, но не му стигнаха
парите дори и за това и той замина
на почивка в най-черното море на
света .
На следващата сутрин, Гъдьо,
приготвял се цяла вечер, със сак
на рамо, чанта в лява ръка, въдица
и тенис-ракета в дясна, три пломби
в устата, топка в краката...
< няколкостотин реда бяха отрязани, което спаси от изсичане една малка горичка >
... слънчеви очила на очите,
счупени слушалки в ушите и най-важното
- стар, но неупотребяван Notebook IBM
80286 (вчерашният компютър - днес),
който небрежно беше сложил в
найлонова чантичка, застана на
автогарата, удобно разплувал се в
една от седалките, зачака. Освен,
че играеше на DOOM (Отговор на
читателския въпрос "Ама нали
DOOM иска 386?": Ама нали Гъдьо е
хакер... Е, не съм казвал, че е
вървял бързо), реши да види с
кого ще си има работа през
следващите четиринадесет дни.
Двама скинари, три хипита, тук-там
някой обратен, едно красиво
момиче... Стоп ! Едно красиво
момиче ли казах ? Не, сгреших. Едно
много красиво момиче и ... я виж
кой се качва ! Компютърен маниак.
Такъв човек може да се разпознае
от километри. Просто само
компютърен маниак може да си
облече дънките върху пижамата ! Е,
това май са всички. Да съм
пропуснал някой ? А, да ! Началник-лагерът
и две-три групови ръководителки.
Общо взето, изглеждаше че
началникът е редовен махмурлия, а
тази вечер неговият приятел по
чашка е бил ... шофьорът !
Имаше само едно свободно място и
то беше до Гъдьо, тъй че
компютърният маниак седна точно
до него. Така ставаха двама
компютърни маниаци, т.е. тотален
срив на целия лагер барабар с
бараките, барабаните, баровете,
барикадите и други бар... (особено
барбитата).
След кратък разговор Гъдьо
разбра, че спътника му се казва
Кондьо и учи в акушеро-гинекологично
училище или английска гимназия (а,
бе в АГ-то ). През останалата част
от пътуването те нагледно видяха
как влияе алкохола на хората, тъй
като шофьорът реши да покаже
какво може и след куп резки завои,
спирачки, перипетии, лупинги и
други такива, той като по чудо
докара всички живи (за съжаление
скинарите също оживяха, а Гъдьо
предчувстваше, че ще си има
неприятности с тях). Последният
си почина около час-два от
пътуването, което прекара на
нокти (добре, че беше решил да ги
изреже за първи път от седем
години насам и така вместо 47-ми
започна да носи 42-ри номер обувки).
Разбира се, Гъдьо и Кондьо бяха
настанени в едно бунгало (пардон,
в една барака) и след кратко
инсталиране беше станало време
за шоу. А и отсъствието на
момичето от предната седалка
започна да дразни Гъдьо.
Love Carrier 2.01
Copyright © Петър Събев, 1998-2001. Всички права запазени!!!
Специални благодарности на hit.bg за хоста
