 |
 |
 |
2. Най-после момиче |
Когато отвори очи, Гъдьо
видя едно ангелско женско лице, с
красиви кафяви очи, чип нос и
сочни устни. За миг той помисли,
че е в рая, но когато видя
червения кръст на главата на
момичето откри, че му остава още
да се мъчи на този свят.
Гъдьо съвсем се съвзе, когато
видя как това ангелско създание
му заби двадесеткубиково щастие
в гъ.а. Всъщност не беше чак
толкова болезнено и ако трябва да
бъдем честни, много повече го
заболя, когато го удариха 90 V,
докато си оправяше модема .
Чувствайки всяка една капка да
нахлува в тялото си, крещейки от
възторг и дращейки по
възглавницата, с пръсти, впити в
кревата , Гъдьо си мислеше за
какво ли не и най-вече нецензурни
хвалебствия по адрес на мед.
сестрата, която явно не беше една
от най-големите му почитателки.
Това не беше повече от 25-26 годишно
(на Гъдьо му изглеждаше на не
повече от 18) момиче, или описано
съвсем накратко от самия Гъдьо:
"Една симпатична и сексапилна
какичка".
С памук в едната ръка и новия брой
на списание "Computer" в другата,
Гъдьо проследи хлопването на
вратата.
Мама му стара ! (Извинявам се !)
Не, наистина мама му стара ! (Вече
не се извинявам !)
Ако някой само преди ден беше
казал на Гъдьо, че съществува
любов от пръв поглед, той щеше да
му се изсмее в лицето . Но днес той
се бе влюбил точно така.
Това наистина беше момичето на
неговите мечти - като изключим
възрастта и маникюра. И той
трябваше да направи всичко
възможно, за да я спечели. Поне за
миг.
Започна да обмисля, съставяше
алгоритми , преглеждаше всички
задачи, решавани досега, дори
поръча материал от Интернет... от
никъде взора надежда не види...
Явно, че никой до сега не се е
влюбвал в медицинска сестра,
която на всичкото отгоре е и
доста години по-голяма от него.
Ама какво да направиш ? Това е то -
хормон.
Всеки ден семейството на Гъдьо
идваше да го посети. Носеха му
плодове, бисквити и въобще
каквото се носи на болни.
Мозъчното сътресение на Гъдьо
отдавна беше минало, тъй като
мозъчната му клетка бе умряла или
от удара, или от самота.
Оставаше още един ден и Гъдьо
щеше да напусне болницата. И
какво, мислите, стана ?
(10 секунди за отговор)
Този ден мина и Гъдьо напусна
болницата. Логично, нали ? Може да
ви звучи тъпо и странно, но Гъдьо
не намери сили да направи каквото
и да било. Та защо всъщност
трябваше да прави нещо? И без това
тя никога не би му обърнала
внимание. Та кой би обърнал
внимание на човек, който в джоба
си вместо пари носи 3,5" дискета.
Заключението може да бъде казано
само с една дума: въздъх !
Но - не ! Една история не може да
завърши така. Та това дори не е
тъпо ! Нека видим какво може да
стане за един ден, ако Гъдьо беше
казал на мед. сестрата, че я
харесва . Без значение как, да
приемем, че има някаква връзка
между тях, колкото и невъзможно
да е. Представете си ги след един
месец:
Ранна пролет. Времето е приятно
за разходки. Скумрията пее по
дърветата в парка , а Гъдьо е
притиснал мед. сестрата до една
ограда. И двамата са полудели от
възбуда и в този момент Гъдьо
плахо поставя ръка на коленете й:
- Скъпа, обичам те ! - казва той и
бавно започва да прокарва ръка по
бедрото й.
- По-високо ! - стене тя.
- СКЪПАААААА, ОБИЧАААААМ ТЕЕЕЕЕЕ
!!!!!!! - крещи Гъдьо с все сила.
Момичето се отдръпва, забива един
шамар на Гъдьо и се маха от него
завинаги. Е, това е по-възможен
край на една любовна връзка,
създадена от компютърен маниак
като Гъдьо. Наистина въздъх!
Love Carrier 2.01
Copyright © Петър Събев, 1998-2001. Всички права запазени!!!
Специални благодарности на hit.bg за хоста
