 |
 |
 |
16. Като на сън |
- Куртула, Куртула, да знаеш
само… Четвърти съм. Някаква
грешка с фиктивните номера.
Журито излезе с новите резултати
- викаше Гъдьо.
Тук нервите на Кондьо не
издържаха и от устата му се
изтръгна луд възторг:
- Браво, бе, Гъдьо, все си първи
след наградените.
- Почакай да видиш, умнико! - И
измъкна един списък. - Виждаш ли
си името ? Предпоследно място. А
знаеш ли кой е първи? Куртула!
- Аз? - не разбра Куртула.
- Да, ти! Имаш повод да черпиш.
- Хъмм… Ами мисля, че е крайно
време да те почерпя нещо…
Куртула бавно се приближи към
Гъдьо. Тоя я пое в прегръдките си
и… в стаята влезе Гущеров.
Г-н Гущеров беше преподавателят
по информатика и като всеки,
занимаващ се с компютри, бе малко
странен. Правеше спотанни неща (като
това нахълтване) и се панираше
от най-малките неща:
- Бързо, пълнете вода, защото след
половин час ще я спират. След
малко пак ще мина и който не си е
напълнил бутилката с вода, ще му я
излея на главата. Разбрахте ли ме
?
- Да, господин Гущеров ! - изреваха
едновременно Гъдьо и Кондьо.
Куртула беше разочарована,
защото господинът беше развалил
момента. Не, че Гъдьо не беше. Но
просто трябваше да е добър и
послушен състезател. А освен това
му бе станало смешно заради "гениалните"
реплики на господина и не издържа
да не се изхили. Кондьо и Куртула
го последваха.
- Аха, така значи. Вие се смеете и
аз се смея, но утре ще си разменим
ролите!
При тези думи, Гущеров напусна
стаята, съпроводен от още по-буен
смях. После излязоха и отидоха на
парти в една от долните стаи, на
чиято врата имаше грозен надпис:
"ПаРтИ! ТАзи вЕчер! ПрИсъСтВиетО нА ВСичКи ЖЕЛАеЩи е заДЪлжиТЕлнО".
Хакерите се славят с рядката
способност да правят страхотни
партита, въпреки че почти никой
не знае за това. На партито имаше
всичко - компютри, стерео-уредби,
карти, шахове, пиене, ядене, дори и
билярдна маса. Само дето Гущеров
пак влезе и развали всичко:
- Какво става тук ?! Бързо да си
лягате ! На какво прилича това ? -
поглеждайки към билярдната маса -
Тази маса маса ли е ? И цял ден ли е
маса ?
* * *
- По дяволите, този Гущеров! Ако не
беше той, още можеше да сме долу.
За какъв се мисли ? - Гъдьо все още
се ядосваше. - Дори не ме остави да
си взема довиждане със Куртула.
Да знаеш, ще го побъркам. Луд ще го
направя. Ще му заключа
клавиатурата, ще му хакна Novell-а,
ще му пусна вирус, ще му направя
message-бомба и…
- Бай, бабо, да не те срещне мечка !
- прекъсна го Кондьо.
- Казва се: "Бай, програмисте, да
не срещаш Правец."
- Че, защо ? Какво му има на Правеца
?
- Ами… обикновено мониторите се
мислят за осцилоскопи,
компютърът дава Parity Check на всеки 15
минути, клавиатурата е 84-клавишна,
щепселът прекъсва и трябва да
седнеш отгоре му, за да работи, а
вграденият високоговорител е
достатъчно мощен и некачествен
за да оглушее цялото общежитие.
Нещо друго?
- А ти какво си се умислил ? Да не
са ти форматирали харда ?
- По-лошо. Не си получих целувката
от Куртула и сега ме е яд.
- Амиии… Приятно ядосване… Знаеш
ли, Гъдьо ?
- К'во ?
- Ти си безнадежден случай. Ама
напълно безнадежден.
* * *
Ранна утрин. Слънчевите лъчи
милват нежния снежен Черни връх и
бавно се прокрадват до заспалата
физиономия на Гъдьо. Последният
отвори очите си едно по едно,
погледна часовника си и изкрещя:
- НАГРАЖДАВАНЕТООООООО !
Докато свърши да го казва, вече
беше на входа на общежитието с
фотоапарат в ръка и търчеше към
столовата, където щеше да се
извърши награждаването:
- … и съм много щастлив да ви
съобщя името на победителя, който
тази година е представител на
нежния пол. Радвам се да ви
представя Куртула Иванова.
ЩРАК !
"Успях", помисли си Гъдьо и
спокоен се отпусна на един от
столовете. Куртула тръгваше след
малко, а той искаше да я изпрати,
затова я придружи до гарата.
- Не забравяй да ми изпратиш
снимките. - каза Куртула.
- Няма, ако ми дадеш адреса си.
- За малко щях да забравя. Ето го.
- Знаеш ли, Куртула…
- А, още нещо, Гъдьо. Ти си най-страхотното
момче, което познавам. Ще се видим
пак, нали ?
- Д… д…
- НАЛИ, ГЪДЬО?
- Ами… Ако… Всъщност… и аз…
искам…
Куртула изведнъж прегърна Гъдьо
и го целуна за секунда. Но Гъдьо
не можеше да остане само с
толкова. Задържа я в прегръдките
си и я целуна така нежно, както
никога досега не беше целувал
момиче…
* * *
… Миг по късно я отблъсна с
нечленоразделното:
- Пфююююл, пу-пу-пу…
Гъдьо плюеше косми наляво и
надясно:
- Офелийо, кучко мръсна, колко
пъти съм ти казвал да не ме ближеш
по лицето. Защо ме събуди ? Днес е
неделя ? За наказание ще ми
донесеш чехлите… Ама много тъпо
куче си ти! Аз ти казвам да ми
донесеш чехлите, а ти отиваш в
кухнята и ми правиш кафе! Марш от
тук! И да ми върнеш сънищата
обратно…
Love Carrier 2.01
Copyright © Петър Събев, 1998-2001. Всички права запазени!!!
Специални благодарности на hit.bg за хоста
