 |
 |
 |
15. Baywatch или как да създадем watch на променливата "bay". |
Първото нещо, което Куртула
дочу, когато се събуди, бе
щракането на клавиатура, а от
време на време и досадното "clickety-click"
. Очите и бавно се отвориха и със
същата скорост разпознаха
силуета на Гъдьо.
На масичката, върху която бе
складиран компютъра имаше
бутилка "Pepsi" , пръснати
дискети и листи със странни за
незнающия человек хакерский
послания и йероглифни писания, що
бидеха известни само на
неразумний Гъдьо и неговий
съотборник Кондьо.
Но странно, двамата нито играеха
на Worms , нито пък се трепеха на Mortal
Kombat. Нищо подобно. Размишляваха
върху някаква задача и бяха
толкова съсредоточени, че дори не
забелязаха как Куртула се залепи
зад гърба им.
- Дай аз да пиша, бе зад.ик такъв !
Е, гледай, пак сбърка - крещеше
Кондьо - Казвам ти, че си левак и с
дясната ръка.
- Хей, хей, момчета. Това е моята
програма - най-после се издаде
Куртула.
- А, стана ли вече - на свой ред се
обади Гъдьо - Честито!
Подаде и бял и красив лист хартия
- списък с класирането.
- Ха, ха ! Гъдьо, че ти си 43-ти от 50
човека !
- Нищо чудно за некадърен
програмист като мен. Но я
погледни по-надолу…
- Боже мой.
Куртула трябваше да бъде
свестена бързо. Защото имаше само
половин час, за да подаде
контестация…
- Та значи журито просто така ме е
набутало с 0 точки ?
- Да, а дискетата се чете и
програмите си работят. Е,
помогнах им малко - не пропусна да
се похвали Гъдьо.
- Добре, дай дискетата. Отивам да
ги беся.
- Няма да ти е лесно. Чакай, ще
вървим заедно. Отивам до стола,
току-виж днес сложили и чай към
студентските хамбургери.
- Не ми напомняй, ако обичаш…
* * *
Кондьо връхлетя в столовата.
- Няма я !!!! Няма я. Уфф. Скапах се
да те търся. Бързо, бе, ставай,
няма я. Как може да си се наврял в
този стол като в кучи г… г…
гардероб и да…
Гъдьо благоволи да стане.
- Бързо, ще ти разкажа по пътя.
Обличай се и да тръгваме да я
търсим. Журито не я е видяло
никаква.
- Споко, де, споко.
- Слушай, Гъдьо. Къде може да е?
- Спри за малко, Кондьо. Сещаш ли
се за подслушвателя, който ми
подари за рождения ден. Не че
ставаш за електротехник, но…
Виждаш ли, аз го поставих в
заешката опашка…
- Заешка опашка?
- Да, заешката опашка, талисмана
на Куртула. Така можех да знам
какво си приказва и се чудя...
- Дай портативното радио! Къде си
го сложил, по дяволите?
- В дъното на лявата ми маратонка.
- Трябваше да се досетя. Оки-доки,
ей сега ще подкарам това бебче...
- Е?
- Ами шумове. Явно е на повече от
сто метра.
- Кой може да знае нещо по въпроса
?
- Елвис ! Само той я познава освен
нас.
* * *
- Няма го, Гъдьо.
- Значи всичко е ясно. Излезли са
някъде, ще хапнат, ще пийнат - ей
тия три неща и после - ще се
върнат.
- Глупости в кутийки ! Кой според
теб ще се остави да има 0 точки на
олимпиада ? Тя не иска да излиза с
него. Слушай, тъпчо такъв. Ако още
не си разбрал, тя те харесва.
Разбираш ли? Знам го,
предчувствам го. Някога да съм ти
правил проблеми ?
- Ами… преди три години ми
форматира харда. Преди половин
пусна вирус в училище и ми затри
секретните документи. Отне ми
Маврудия два пъти. Счупи ми
клавиатурата, докато играехме
Mortal Kombat, взе 20 лева назаем и още не
си ми ги върнал, веднъж спечелих
бас за една целувка и още не си ми
я връчил… Общо взето, никога !
- Добре, де, добре. Ще те целуна, но
като се върнем.
- Хайде да я открием. Къде може да
е?
- Ами в малко градче като София
няма къде да отиде.
- Нямаме време за губене.
Слязоха пред входа на
общежитието. Кондьо само
насочваше предавателя в различни
посоки:
- Чуваш ли как пръщи ? Натам.
* * *
- Ето тия гаражи са. Сигурен съм,
че е вътре - заяви Кондьо.
- Няма да е офиса на радио
"Витоша", я ! На прав път сме.
Хайде.
Те се бяха озовали пред голяма
метална врата. Тя беше боядисана
в сив цвят, който беше загубил
блясъка си. Ръждата също
разказваше за нейната възраст.
Релефът и напомняше за
вътрешността на ТИР, а пантите й
изглеждаха ужасно. Висока два
метра, със разбита брава, тази
врата не представлява особен
интерес за читателя, така че няма
да се спираме подробно на нея.
Гъдьо зашептя:
- Броя до три и влизам с ритник.
Нахълтай след мен и ме прикривай.
Едно…
- Ама Гъдьо…
- Две…
- Но с какво…
- Три…
- … да те прикривам ?
Вратата поддаде и Гъдьо нахълта
със скорост, на която и Шумахер би
завидял. За съжаление,
помещението беше тъмно, а гредите
вътре - чакащи да спънат Гъдьо.
Кратко десетсекундно
тумбур-лумбуркане.
- Гъдьо, не те виждам. Гъдьо, лошо
ли се удари ?
Гъдьо изкочи от тъмнината:
- Ако можеш, удари се по-добре - и
шушнейки, добави - Кондьо, вътре
има някой. След мен. Тихо. Насам…
Чакай… Добре, чисто е.
- Щом казваш - Кондьо изтупа
коженото си яке от мръсотията
наоколо.
Акт 5. Картина 3. Сцена 4. В гаража са ПЪРВИ ПРОГРАМИСТ и ВТОРИ ПРОГРАМИСТ. Вратата на гаража се затваря. Action!
- Мамка му, Кондьо, затворени
сме…
- По дяволите. Да им изсъхне
дъното дано.
- Е, агенте, какво направихме. Едно
голямо "why no" направихме, ей
това !
- Тихо, Гъдьо. Настройвам радиото.
Долавям отделни думи.
"… си тъп и <пръщ>
сваляч, Елвис. Разбери, не <пръщ>
харесвам и не искам да бъда <пръщ>
с теб. Освен <пръщ> имам
гадже. <пръъъъъъъъъъщ>"
- Бързо, оправи го ! - крещеше
Гъдьо.
"<пръщ> единственият <пръъъъъъъщ>
Гъдьо е <пръъъъъъщ>
когото <пръщ> обичам <пръщ>.
Хей, пусни <пръщ> <пръщ>
Чуваш ли <пръъъъъъъъъъъъщ>"
- Тя, ме обича! Обича ме! Обича ме!
Yes! Обича ме!
- Няма сигнал. Гъдьо, тя е в
опасност и трябва да се измъкнем
оттук.
- Чудесно и как ? - Гъдьо беше
толкова радостен, че не знаеше
какво му приказват.
- Не знам, мислех, че ти гледаш
телевизия.
- Ами спомням си, в един филм
някакъв си носеше нокторезачка,
която реже ламарина, та си мисля,
дали дискетата на Куртула…
* * *
- Браво, бе, Гъдьо, страшен си.
Измъкнахме се.
- По-нататък във филма добрите
тръгват да гонят лошите.
- Това лесно ще го уредя с радиото.
Така нашите герои стигнаха до жп
линия. Елвис държеше Куртула, тъй
като същата се опитваше всячески
да се изскубне.
- А, ето го и нашият Ромео - Елвис
също забеляза двамата
програмисти.
- Гъдьо, какво става по-нататък
във филма - прошепна Кондьо.
- Ами лошите правят засада на
добрите, залавят ги и ги карат да
си ядат червата.
Кондьо преглътна: "Аха".
- Извинявай, с какво мога да ти
помогна ? - запита учтиво Гъдьо
дългуча.
Елвис се замисли за момент. След
като проумя всичко, изрева:
- Нещастник, тя е моооояя !!
И се втурна към краката му. Гъдьо
загуби равновесие и падна, слава
Богу, далеч от релсите. Но Елвис
се изправи и му заби второ круше,
и трето, и четвърто…
"Ще го убие !", помисли
си Кондьо.
"Ще го убие !", помисли
си Куртула.
"Ще ме убие !", помисли
си Гъдьо.
"Ще го убия !", помисли
си Елвис.
Юмрукът се запътваше с бясна
скорост към вече кървящия нос на
Гъдьо. Гъдьо инстинктивно вдигна
ръка и… отби удара. Светкавично
се изправи. Явно, беше се научил
да носи на бой.
Юнашката поза на Гъдьо заслужава
отделен абзац. Изправен, силен,
смел, неустрашим. Той гледаше на
Елвис като на гаден, лигав,
слузест, мек, кален, тътрещ се,
диплещ се, влачещ се, дърт,
отвратителен и най-вече гнусав
дъждовен червей. Той го гледаше с
типичния за програмистите
изпепеляващ взор, с онзи особен
поглед, който опитния парижки
развратник хвърля на
провинциалната кокетка, но той
нямаше време да гледа дълго.
Негово безпощадие Гъдьо се
нахвърли и с ловък пирует се
озова на земята в стил "Боинг 747
прави аварийно приземяване" .
Той чувстваше, че умира. Болеше го
зъбчето, което Елвис се бе
постарал да удари. Никнеше му
мъдрец. Беше се издънил на
олимпиадата по информатика, а
сега лежеше на земята в
полунесвяст. Усещаше, че Елвис се
приближаваше, но не го виждаше,
защото му чернееше пред очите.
Въпреки всичко Гъдьо се опита да
погледне. Започна да си мисли:
"Гледам - нищо. Пак гледам -
пак нищо. Викам си: Тука има
нещо."
В следващия момент Гъдьо усети
нов удар от Елвис. Не можеше да
разбере къде го е ударил - болеше
го на всякъде.
"Ах, как болиииии", помисли
си той. Болииииииииииии! Боли!
Бо-ли! Е, и ?
Гъдьо се изправи, пое дълбоко
въздух, но бързо го издиша, защото
някой (кой ли?) му беше сритал
диафрагмата. Всичко около него се
въртеше, но той изчисли, че на
всеки 2.3 секунди Елвис
"минава" покрай него, така че
успя да го засече веднъж.
Елвис явно много се учуди и… чуди
се в продължение на 2.3 секунди,
т.е. последва нов удар от Гъдьо.
Междувременно нашият герой събра
воля и сили и… олюля се и падна
върху Елвис. Но Елвис също загуби
равновесие и падна върху една от
стоманените релси.
Какво се е случило по-нататък с
него не е известно. Той бе оставен
да лежи до релсите и във всеки
случай не е отвлечен от
извънземни… Елвис се споменава
за последен път: Rest in peace, Elvis.
Гъдьо не можа да издържи дълго
прав. Той се строполи в ръцете на
Кондьо, с усилие погледна към
Куртула, направи дори опит за
усмивка и й каза:
- Е, май няма да подадеш
контестации…
- Глупчо такъв.
След това тя извади от пазвата си
една заешка опашка и му я подаде:
- Вземи. На баба ми е. Казва, че
била лечебна и нейните врели
некипели. Все пак, веднъж се
помолих на опашката да не ме
изпитат по география и помогна…
Може пък и да носи щастие…
"Може пък и ти да ми носиш
щастие", помисли си Гъдьо и
отпусна глава на тревата.
Love Carrier 2.01
Copyright © Петър Събев, 1998-2001. Всички права запазени!!!
Специални благодарности на hit.bg за хоста
