14. Eins, Zwei, Drei, Drunnn...

Конференцията завърши и двата процента станаха. Сега можеше да се види и останалата част - 90-60-90 определено не бяха размерите на това момиче, но кестенявите й коси откриваха прекрасно лице, а и тялото, както вече споменах, никак не беше лошо: 15-165-45, както става ясно няколко разговора по-късно. Моля, непросветените да не мислят, че бюста на хубавото момиче е някакви мизерни 15 см. Просто 15 годишна, 165 см висока, 45 кила нето.
Накратко - момичето си струваше.
Надълго - струуууууууува сиииииииии.
И ето, крайно време беше Гъдьо да вземе нещата в свои ръце (утре ще ви ги върне), а той въобще не мислеше да изпуска възможността.

Беше тя млада хакерка,
Беше тя с Пентиум в ръка…

Hacker Chalga, 1997 г.

Но как да я заговори ? Какво да й каже ? Не можеше да отиде и да й каже: "Здрасти, аз съм твойта леля !".
- Здравей, аз съм Гъдьо. Приятно ми е - запъти се той към г-ца Два процента.
- Приятно ми е, Куртула.
- (Дотук добре, сега трябва да измисля нещо по-добро). Ъъъъ… - ухили се той, откъде си ?
- Варна, а ти ?
- От Русе. - Гъдьо без малко щеше да запита "А ти ?" и всичко отиваше по дяволите.
- (Идеално, сега трябва да се срещнем на малко по-романтично място) Извинявай, Куртула, и ти ли си в гадните общежития ?
- Да.
- (Удар в целта) А свободна ли си тази вечер ?
- Всъщност, не. Извини ме, но трябва да тръгвам. Хайде, Елвис.
Отнякъде се появи наистина голям конкурент - около 1'98 м. Гъдьо веднага би казал, че на такова хубаво момиче не прилича такова грозно гадже, но се опита да бъде сдържан и само стовари юмрук върху една от тръбите на парното. Същата бе така добра да поддаде и рукна вода, която само за минути наводни стола. Като изключим мишките, удавени нямаше.
Гъдьо не можа да го отнесе този път, но вече знаеше:

Основен извод No. пореден: Никога не удряй ръждясали тръби!

Човекът отиде до стаята си при Кондьо и започна да обмисля план за военен преврат над Елвис.
След кратък размисъл реши, че състезанието е по-важно и ще му мисли на другия ден.

* * *

Състезанието започна напрегнато и оспорвано. Задачите са живи и интересни, публиката е в екстаз.

Жив е той, жив е, там пред екрана.
Потънал в мисли, седи и пише,
една дълга сложна програма,
програма нова, мощна и бърза.
Пише той пише, пише момчето,
бърза да чукне последния ред,
хлебарка лази по чекмеджето
към дискетите пълзи напред.

No Carrier, бр. 1, 1997 г.

- Времето изтече. Всички дискети да се сложат в пликовете, да се запечатат и да се дадат на квесторите - провикна се един от помощник-журито.
Гъдьо изпълни инструкциите и излезе в коридора. Ако пушеше, би извадил от джоба си цигара. Ако пиеше, би извадил от джоба си манерка. Ако вземаше дрога, би извадил наркотици. Ако ходеше по жени, би извадил… Oops !
Гъдьо, обаче, не извади нищо от джоба си, а погледна конкуренцията. От коридора се зададе Елвис, потичвайки след Куртула. Явно нещо се бяха скарали. Кондьо също беше свидетел на сцената. През цялото време женската част от състезателите обясняваше на Елвис какъв идиот е. Всъщност Гъдьо можеше да му го обясни и ден по рано.
- Кучка ! - коридорът се огласи. Крайно време беше Гъдьо да се намеси.
- Е-хей, какво става тук ? - направи се на ударен нашият герой.
- Ето това става !
Нашият герой нямаше нужда да се прави на ударен. Вече беше! Но, както знаете от предишните глави, той вече имаше опит в бой с микропроцесори. Проблемът е, че единственото нещо, с което разполагаше в момента бе неговата глава. "Хайде, Гъдьо! Използвай главата си." - гласът на покойната му прабаба звучеше в ушите му. Всъщност той никога не бе я чувал, но беше напълно убеден, че е тя. И реши да я послуша: взе си главата и удари Елвис в корема.
Разбира се, не е лесно да свиеш на кълбо 1'98 метров човек, но Гъдьо успя. И сега беше време за парти.
Минути по-късно веселата компания се вихреше в един ресторант, в който бирата беше написана в графата "Безалкохолни напитки". За щастие, всички посетители бяха порядъчно пийнали и други проблеми през нощта не възникнаха.
Въпреки това синдромът "Елвис" продължаваше. Ето защо Куртула спа на леглото на Гъдьо за по-сигурно. А той - на пода при мишоците… Но какво от това. Всъщност това бе последната им вечер заедно. На другия ден се обявяваха резултатите, следваше награждаване, а после - всеки по пътя си. Ето защо Гъдьо беше обхванат от дребен яд - щеше да остане без целувка от такова хубаво момиче… Е, трябваше да измисли нещо.

Следва размисъл по темата...

 

 

---

Love Carrier 2.01

Copyright © Петър Събев, 1998-2001. Всички права запазени!!!

Специални благодарности на hit.bg за хоста

.