 |
 |
 |
12. Сбогом, дано си щастлива |
Един ден по-късно.
А, ама какво търся тук ? Тук
всичко между Гъдьо и Маврудия е
ОК. Алооо, сценарий, пускай наш'та
си песен…
Един учебен срок
по-късно.
Беше забележителна сряда
- двойка по геометрия, двойка по
химия, класно по български, на
което със сигурност щеше да има
не повече от 2,17 - просто страхотен
ден за Гъдьо. Но той си беше
влюбен и непукистично настроен.
Но дори и най-влюбените се
изморяват от скучното училище и…
Вратата бавно се отключи. Гъдьо
нахълта в стаята си, хвърли
чантата с учебниците в
неидентифициран ъгъл на стаята,
просна се върху леглото и след
няколко леки отскачания от мекия
матрак скръсти ръце зад врата си
и започна да си говори сам:
- Да видим какво ми остава да
свърша до края на деня. Май нищо.
Значи, какво ще правя… За начало -
нищо, след това - нищо, после -
отново нищо, а ако ми остане
време… нищо няма да правя.
Ехааааа!
Разбира се, Гъдьо не е от хората,
които седят дълго със скръстени
ръце. Поради това, той махна
ръцете от врата си и отново се
отпусна, след което издрънка
главата си в ръба на леглото и по
обясними причини отиде до
аптечката в хола за подходящ
мехлем.
- Здрасти, кога влезе ? - попита
Маврудия.
Въпреки че му беше причерняло от
удара, Гъдьо безпогрешно различи
елегантния силует пред очите му:
- Тъкмо това щях да те питам аз.
Как всъщност влезе ?
- Амиии… Спомняш ли си, че когато
ходи на състезание ми остави
ключ, за да храня кучката ти ?
- Забравил съм. Е, няма значение.
Ти си тук и ще те помоля да се
погрижиш за моя милост.
Маврудия чак сега забеляза.
- Кой те е ударил ?
- Един ръб.
- Голям ли беше ?
- Средна работа, но доста боли,
когато те удари.
- И защо се сби ?
- Чакай, чакай. Не съм се сбивал и
нямам навика да наричам
"ръб" когото и да било.
Наистина си ударих главата в ръба
на лег… Ауууууу !!! Заболя ме.
- Трай, де…
Всъщност Гъдьо е дебела глава,
така че си нямаше особени
проблеми. Скоро си лежеше в
леглото с биричка в ръка и кротко
псуваше съдията, който отново
даде дузпа на "Левски".
Маврудия също стоеше до него и му
се наслаждаваше.
Тя се обърна към него при
нездрава смесица от скука и
недоволство, разроши и без това
не особено вчесаната му глава и
го попита:
- Обичаш ли ме ?
- Ъхъ.
- Защо тогава не ми го казваш ?
- Как да ти го кажа, като все ме
питаш и не ми оставяш време да ти
кажа най-после и аз нещо. Между
другото, би ли се отместила, че
има пряк свободен ?
- Да ! Бих се отместила. Отивам при
човек, който ще ме уважава,
приятно гледане. А, ето ти и ключа.
- Чао !
Всъщност Гъдьо не вярваше, че
момиче като Маврудия може да се
разстрои заради някаква
дреболия. Всъщност въобще не
вярваше, че връзката им може да
бъде прекъсната. Та те бяха като
дупе и гащи, като сиамски
близнаци, като анион и катион -
едно цяло! Никой и нищо не можеше
да ги спре. Те щяха да живеят
дълго и щастливо, дори и при
дребни препирни.
Та ето защо той не отдаде особено
значение на случая и реши да се
развлече с някоя-друга игра. И,
разбира се, звънна на Кондьо - той
разполагаше с толкова CD-та .
- Здрасти, Кондьо!
- О, Гъдьо! Това ти ли си или само
твоя образ и подобие?
- Виж, Кондьо, скучая тук… Да имаш
някоя нова игра?
- Извинявай за момент, трябва да
помогна на Маврудия да намери
хавлията.
- На Маврудия ??!? Какво прави ТЯ
ТАМ !?!
- Ами точно в момента се къпе.
- Знаеш, Кондьо, че нямах това
предвид. Защо е у вас ?
- Слушай, Гъдьо. Не съм я викал. Тя
сама дойде преди час и ме попита
дали и аз гледам някакъв мач. А ти
ме знаеш, че не си падам по спорта.
И когато й отговорих, че не
гледам, тя просто нахълта вкъщи.
След това я черпих един натурален
сок, играхме на компютъра и… сега
тя е в банята, разбираш ли ?
- Не !
- Ами слушай, бе човек ! Тя просто
те отряза. Чаткаш ли ? Ало ?
Ту-тууу. Ту-тууу. Ту-тууу.
Гъдьо затвори. И не искаше да
вдига повече.
Love Carrier 2.01
Copyright © Петър Събев, 1998-2001. Всички права запазени!!!
Специални благодарности на hit.bg за хоста
