Гъдьо е просто прост. Ако не вярвате, в края на тази глава ще сте убедени. Та нека видим какво стана един месец след раздялата на Гъдьо с Маврудия:
Народна песен
Рано ранил Гъдьо ко-сисопът,
рано ранил към два следобед,
включил компютъра той начаса,
спрял го след миг към два през нощта…
Ето така прекарва деня си един уважаващ себе си компютърен маниак. Но един месец по-късно стана чудо:
Гъдьо се събуди в 8 часа сутринта (тайнствена сила е подтикнала момчето към такава безсмислена и лоша постъпка). Стана, облече се, дори си изми зъбите - той отиваше на лов за момичета! Разбира се, въдица не си взе, реши, че и портфейлът ще му бъде достатъчен.
Запъти се към кварталното бистро. В задимената обстановка, обаче, той виждаше няколко момичета, които заслужаваха вниманието му, но една от тях…22 минути, след като я забелязва.
Гъдьо се съвзе. И си полузатвори полуотворената уста. Това беше тя, Маврудия, великата флиртаджийка и танцьорка… Седеше пред него и го гледаше, както и той нея.
Това щеше да продължи още дълго, ако погледите им не бяха прекъснати от минаващ младеж. Както вече казах, Гъдьо вече беше в съзнание, но въпреки всичко, Маврудия първа успя да каже:
- Ти?
- Аз? - учуди се Гъдьо.
Разговорът им продължи на няколко чашки джин-тоник, а както знаете, тоникът е концентриран алкохол и, за разлика от джина, напива. Та Маврудия се поразвесели. Излишно е да казвам защо Гъдьо не го хвана. (Нека все пак припомня какво е да си пиян: Състояние, при което алкохола нахлува в кръвта и достига до мозъка. А такова нещо при Гъдьо не съществува. ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ: Не опитвайте алкохол вкъщи! Под въздействието на алкохола се губи памет - и RAM, и ROM. Така човек може да се самоубие вечерта, а на сутринта да не си спомня нищо!)
И докато си вървяха между блоковете, сред глъчката в квартала, Гъдьо бавно усети женска ръка да се прокрадва по особено важна за отделянето част от тялото. Още преди да е стигнала до зад.ика на Гъдьо, той хвана ръката.
"Кой пак се опитва да ме обере?", помисли си Гъдьо.
Но когато погледна какво е хванал, оказа се, че тази ръка е прекалено нежна, за да краде от грубите (и почти празни) джобове на Гъдьо. Това беше ръката на Маврудия - Гъдьо беше опознал мекотата на пръстите й до такава степен, че просто нямаше шанс да сгреши, дори и очите му да го лъжеха. Но всички сетива му говориха едно: Маврудия го докоснa!
И тъй, той трябваше да каже нещо. Но не успя. Просто Маврудия, освен особена външност имаше и особени вътрешности - не, не си мислете за гадни работи от рода на черва, задстомашна жлеза, жлъчка и др. такива, без които нямаше да можем да живеем. Вътрешностите й се назовават с една дума: "Енергия".
Енергия, която обсебваше нея, а понякога и Гъдьо. Енергия, която я караше да върши страхотни неща. Като това да погали Гъдьо по пръстите, когато я хвана за ръката.
…Защото тя направи точно това. Просто го докосна, но това му беше достатъчно, за да пламне.
- Маврудия, липсваше ми… и… и… бих искал да продължим, защото мисля… мисля, че ние… двамата… с теб… сме… Обичам те, Маврудия. Кажи ми "да", Маврудия !
- Да, Маврудия !
- Ннннаистина ли ?
- Всъщност - тя го погледна за момент и плахо се усмихна - и ти ми липсваше, но…
- …Но ти си имаше друг приятел, с който да си прекарваш добре.
- Имаш предвид Кевин ?
- Имам предвид онзи дългия, към когото се хвърли на автогарата.
- Но той е…
- Виж, Маврудия. Аз те обичам и ти го знаеш. Но да обичаш, не означава просто една-две целувки или секс, за мен това е и да мразиш. Не знам кой го беше казал, някой умен трябва да е… - докато Гъдьо й говореше, Маврудия едва се сдържаше да не се засмее - …, че омразата е особен вид любов… Маврудия, мисля, че мога да ти кажа едно: Мразя те ! Мразя те, защото те обичам. Може и да не ме разбираш, да ти звучи парадоксално или въобще да не искаш да ме слушаш, но, любима, на всичкото отгоре мразя да мразя. Ето защо мисля, че мога само да те обичам. Не знам. Объркан съм, но съм лудо влюбен в теб и ти говоря всичко, което мисля. А това, за което си мисля, сега е: "Моля те, дай ми една целувка !".
Маврудия не чакаше втора покана. /Завеса/
Love Carrier 2.01
Copyright © Петър Събев, 1998-2001. Всички права запазени!!!
Специални благодарности на hit.bg за хоста