 |
 |
 |
1. Just a perfect day |
Беше топъл декемврийски
следобед. Нафтовата печка
бумкаше на шест, а Гъдьо си седеше
по потник в стаята и решаваше
поредната задача от списание
Personal Computer World. Навън циганите
отново биеха някакво куче, от
гробищата се носеха стоновете на
наскоро изнасилена или поне
пребита жена, а слънцето правеше
непоносима жега от -16 градуса.
Тъкмо беше почти на път да стигне
до извод, който да спомогне за
идея за решаването на задачата ,
която Гъдьо по независ
ещи от
него причини мъдреше вече седми
ден и някой бавно се промъкна зад
гърба му. Гъдьо рязко скочи,
заозърта се, дори в бързината се
въоръжи със CD и гаранционна
карта, когато откри, че това е
просто неговата домашна любимка -
кривокрака, кривогледа и
кривозъба кучка Офелия.
Не е тайна, че кучката е
най-добрия приятел на човека и не
може да бъде сравнена с нито една
жена на света. Ако не вярвате,
направете следното:
- Намерете си кучка.
- Намерете си жена.
- Набийте ги и двете.
- След 5 минути ги извикайте и двете при себе си.
Е, коя дойде? Искрено се надявам
жената да не е била от
националния отбор по кик-бокс. Но
да се върнем на думата си…
Та на Гъдьо просто му писна от тия
глупости, взе си мръсното сиво
яке и излезе в центъра на града,
за да може да го изцапа още
по-добре (всъщност целта му беше
да се поразведри, но това е една
друга тема).
Както винаги, когато е във
ваканция, Гъдьо си взе
ученическата карта и в автобуса
излъга, че ходи на състезания по
математика. Всъщност той ходеше
на драм-състав, училищен,
младежки и градски хор,
посещаваше философска група по
дебати, тренираше джудо, айкидо,
карате до, карате ре, ми фа и сол
диез, четири курса и СИП по
информатика, два СИП-а по
математика, плуване, езда, тенис
на маса, тенис на корт, кръжоците
"Млад криминалист" и
"Ръцете ми пречат",
радиоелектроника, водно
спасяване и дори мислеше за курс
по билколечение, но не му
достигнаха 20 ст. да се запише.
Та седна Гъдьо на една пейка в
центъра и се загледа наоколо -
навсякъде се разхождат влюбени
двойки, а той седеше сам на една
пейка и тайничко им завиждаше.
Какво странно хоби за едно
шестнадесетгодишно момче.
Е, всъщност не беше чак толкова
зле. Скоро до него седна една
сродна душа (поне Гъдьо така си
мислеше), също сам-самичка и
отчаяна от живота (подсмрък).
След неколкократни опити да
завърже разговор, Гъдьо успя да
измъкне само едно:
- Дай два лева.
Всъщност, той нямаше и две
стотинки, така че просто се
остави да бъде пребъркан.
Непознатата сродна душа хвърли
особен поглед и на якето му, но
след като видя "изрядната му
чистота", се отказа.
"Няма какво да правя тук.",
помисли си единствената мозъчна
клетка на Гъдьо и артистично
играейки ролята на главен мозък,
принуди цялото му тяло да стане
от пейката и да се върне в
любимата си стая, при любимия си
компютър, при единствения си
полилей, от който се бяха
провесили два различни чорапа и
един стар IDE контролер .
Този път номера със състезанието
по математика не мина и Гъдьо
беше смъкнат на първата спирка.
Трябваше да се изкачва само два
километра, дишайки автомобилни
изпарения и други миризми, които
ще пропусна да спомена от
деликатност.
Да. Тука ми подсказват, че е
крайно време да се намеси някое
момиче. Ама те не падат от небето,
я! Всъщност това е добра идея. И
тъй, само гледайте:
(Eкранът притъмнява и бавно се показва градски пейзаж с МММ по улицата. За непросветените, МММ е местещ се минувач-мухльо)
Както си вървеше Гъдьо, изведнъж от един балкон падна... Не, не момиче. Дори и Гъдьо не разбра какво е точно, но беше нещо ужасно твърдо и го удари в главата така, както биха го ударили два литра от ракията на дядо му.
Love Carrier 2.01
Copyright © Петър Събев, 1998-2001. Всички права запазени!!!
Специални благодарности на hit.bg за хоста
