Музичка :)
http://www.youtube.com/watch?v=JLS378rCjxw
Това е личната ми страница. Тук ще си събирам нещица, които ми харесват.
Показване на съобщения oт 1 до 9 от общо 198
| Първа | Предишна | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | Следваща | Последна (22) |
Имах рожден ден... Събудих се сутринта загледах очаквателно жена ми, но очевидно беше забравила... Децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана...
Гол...
Продукти за блата:
10 белтъка
300 г. кристална захар – 13 с.л.
300 г. смлени орехи – 3 пълни чаени чаши
3 с.л. брашно
Кората на 1 лимон
3 пак. ванилия
Белтъците се разбиват на сняг. На тънка струйка се прибавя захарта и всичко се разбива до пълното им разтваряне. Добавят се орехите, брашното, настърганата кора от лимон и ванилията. Сместа се разбива внимателно с лъжица или лопатка. Пече се в правоъгълната тава на печката, предварително застлана с хартия за печене. Блатът се пече на 150 градуса, предварително загрята фурна.
Продукти за основния крем
1л. прясно мляко
10 с.л. захар
8 с.л. брашно, може да увеличиш малко брашното, защото на мен не ми стана гъст крема, една приятелка е сложила + ( 3 – 4) лъжици допълнително.
10 жълтъка
Кората на 1 лимон
2 ванилии
Брашното, захарта и ванилията се разбиват в купа. Добавя се малко мляко до получаване на каша. Прибавят се жълтъците и настърганата кора лимон. Двиско се разбива добре и се прибавя останалото пр. мляко. Сварява се гъст крем. След ката изстине кремът се разделя на две части. Към едната част се прибавя 250 гр. кр. масло, разбито на пухкав крем с 100 гр. пудра захар.Масления крем се разбива добре с миксер.
Към другата част на крема се прибавя 200 гр. разтопен на водна баня черен шоколад. (аз сложих нормален шоколад). И този крем се разбива на миксер.
Изпеченият блат се разделя на 3 части по дължина.
Нарежда се: блат намазва се с белия крем, с шоколадовия и пак блат и пак кремове и т.н.
Тортата се намазва от горе и от страни с крем и се гарнира със смлени орехи. Тортата се оставя за малко в хладилника да се стегне.
За да облепите борда на правоъгълната торта с шоколадов крем е нужно хартия за печене изрязана по размер и намазана с разтопен шоколад. Тези ленти се залепят по страничните стени на тортата и се оставя тортата 30 м в хладилника след това се махат лентите внимателно. Може преди да сложите лентите с шоколад да ги надраскате несиметрично с вилица.
Разтопяване на шоколад
Стопяват се 2/3 от шоколада на водна баня и добре се разбърква до получаване на хомогенна маса, след това се прибавят и останалите парченца шоколад. Разбъркайте отново добре.
Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца...
... Това е дневникът на живота ми.
Ден първи - Германия, 15.11.1998 г
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11. 1998 г., в края на работния ден, в края на конвейера:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - На ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави жабарчета-олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменявали маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак стрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада!
http://www.myspace.com/564966468/music/songs/BALQK-NO6T-E-mp3-80796487
Много е вкусна!!!
Продукти: