Tweet

ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА

Ние спориме

двама със дама

на тема:

"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете - тропа, нервира се,

даже проплаква.

Залива ме с кални потоци

от ропот и град от словесна атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,

нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:

- Ах, моля, запрете!

Аз мразя човека.

Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой

насякъл с секира,

насякъл сам брат си, човека.

Измил се,

на черква отишъл подире

и... после му станало леко.

Смутено

потръпнах. И стана ми тежко.

Tweet

"Вяра"

Ето- аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша (тъй както умея).

С живота под вежди се гледаме строго

и боря се с него доколкото мога.

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! -

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш? "

Веднага ще кресна:

"Свалете! Свалете!

По-скоро свалете въжето, злодеи!"

За него- Живота-

направил бих всичко. -

Tweet

Раздяла

Забързан ден в живот спокоен...

Любим човек сред дъжд пороен...

Тъй желана, пареща милувка

и нежна, тиха тръпнеща целувка...

Безвремие - отпускащо, спокойно...

Вярвах безнадеждно, че си мой, но

явно твърде дълго напразно мечтах

и да те запазя са себе си не успях.

Мечта голяма, тъй недостижима

повтарям с обич твойто име,

а леден глас напевно ме приспива

и шепне тихо, че ти си отиваш...

Tweet

Недостижимо

Дъждът в очите не престава да вали...

Не си бил нивга справедлив, Живот, нали?

Сякаш ангелите от добряците крадат,

за да имат Зверовете какво да ядат...

Tweet

...........

Обожавам да те чувствам тук до мен,

дори и да си толкова болезнено далече...

Нямам сили да дочакам този ден,

когато ти ще бъдеш мой! Едва издържам вече!

Tweet

На Влади

Не поглеждай наза във леденото си минало.

Не очаквай нещо просто да ти се случи.

Остави това, което преди го е имало.

Ти имаш шанса всичко сега да получиш.

Тръгни по твоя неутъпкана пътека.

Всеки храст и всеки плод внимателно оглеждай.

Зайче малко вземи под своята опека

и никога, дори пред страшний лъв не се навеждай!

Tweet

Утеха

Дъжд пороен, студ и вятър,

локви под краката плискат...

имам нужда от приятел,

чувствам само тебе близка.

Слънцето иззад чадъра се показа,

вятър ме докосна с полъх нежен,

а настръхнала, земята сякаш каза:

"Виж ме! Хоризонта е безбрежен"

Пък последната сълза мъничка,

дето падна от очите с плясък,

беше майче от дъжда следичка

лека, преизпълнена със блясък!

Tweet

Отровна билка

Закриваш небесата,

откриваш самотата,

загасяш светлината,

разлагаш си месата...

Какво е щастие забравяш,

приятели и всичко изоставяш,

на хората със злост се подиграваш,

живота си на дяволите даваш...

Политаш на небето,

отритваш си сърцето,

убиваш в теб детето,

потъваш вдън морето...

И в миг съзираш лъч надежда!

Учуден ли си? Да, това съм аз!

И някак всичко се подрежда,

със теб ще бъда всеки ден и час...

Ти имаш мен и аз ще ти помогна,

поел си грешната посока, разбери!

Като поглъщаш билката отровна

си докарваш само куп бели...

Tweet

Майчице

Толкова искам да се разбираме,

но, по дяволите, ужасно е сложно –

да разговарям с теб без препиране

е съвършено невъзможно.

Но дори и да не ми се иска

аз много приличам на тебе –

спонтанна, малко егоистка,

понякога истинско бебе.

Случва се да мисля, че дори те мразя,

но, сигурна съм, че при всеки е така –

в миг на ярост чувстваме омраза,

а от обич се топиме малко след това.