Нашествието
Тя, бавно се носеше из влажния задушен въздух.
Ориентираше се добре, а и нямаше вятър който да и пречи да лети свободно.
Влагата правеше въздуха толкова уютен за летене и търсене на прехрана.
Само да не беше това натрапчиво ухание на цъфнал липов цвят, беше и толкова неприятен, но по това време в този крайдунавски град беше така - силно и 'приятно' ухание на липи и задушен и влажен въздух - както казваха хората.
Да си комар не беше толкова лошо, летиш и търсиш хора, за да изхраниш семейството си, никакви глупави проблеми каквито имаха хората.
В момента се носеше безгрижно край 'американското' пазарче, и 'слухтеше' за човешка топлина.
В далечината се носеше човека реч, и тя се запъти натам.
Разпозна фигурите в тъмното по топлината и бръмчейки краи тях се заслуша в разговора - спокоен и приятен, говореха си някакви глупости, които тя не разбираше съвсем и след като набеляза целта си - един младеж който блаженно се беше разплул на пейката и си пийваше бира слушайки другите, реши да атакува.
Бавно и внимателно се приближи до него и кацна на дънките му, той естествено дори и не усети, показа си хоботчето и го заби дълбоко в крака му.
Посмука малко кръв и изведнъж във въздуха се разнесе ШЛЯЯЯЯЯЯП....
- Ахх..... ГАДНИ комари, тоя как ме ухапа. Явно е време да се прибирам, че след 4 часа път съм направо скапан, лека момчета, ще се видим утре.
Тя вече беше в комарският рай, докато момчето бавно се отдалечаваше нагласяйки мешката на гърба си.
