17.03.2009 00:00:00

Без име

И стоя отново сам,

незнаейки какво да кажа,

мислите ми тънеха в тиня и тъга,

останал пак сам,

но кому ли е нужно това?

Кому ли е нужно да мисли,

за такива "глупави" неща?

Незнаещ, неможещ, неискащ,

аз отново стоя!

Стоя и си мисля!?!???

Мисля си разни странни неща,

идващи отвътре,

дълбоко от мен.

Но кой ли разбира това?

И все пак надежда щом има,

аз мисля, радвам се и творя,

ала умре ли и тази картина,

то навярно и аз ще умра.

Човек, това звучи гордо!

Но кой ли е казал това?

Човека това е животно позорно

дори и за своята родна "майка" Земя!

Животно?!???

Ще питате вие.

ДА!

Аз съм животно - уви.

Може би грешно разбран,

а може би поруган,

Аз виждам разлика една,

една красива картина,

и това е тя любовта!



Посветено на: На Ивелина от TE.

Дата: 02.2002