Без име
И стоя отново сам,
незнаейки какво да кажа,
мислите ми тънеха в тиня и тъга,
останал пак сам,
но кому ли е нужно това?
Кому ли е нужно да мисли,
за такива "глупави" неща?
Незнаещ, неможещ, неискащ,
аз отново стоя!
Стоя и си мисля!?!???
Мисля си разни странни неща,
идващи отвътре,
дълбоко от мен.
Но кой ли разбира това?
И все пак надежда щом има,
аз мисля, радвам се и творя,
ала умре ли и тази картина,
то навярно и аз ще умра.
Човек, това звучи гордо!
Но кой ли е казал това?
Човека това е животно позорно
дори и за своята родна "майка" Земя!
Животно?!???
Ще питате вие.
ДА!
Аз съм животно - уви.
Може би грешно разбран,
а може би поруган,
Аз виждам разлика една,
една красива картина,
и това е тя любовта!
Посветено на: На Ивелина от TE.
Дата: 02.2002