Шекспир - Сонети

Ти свириш,

моя музика си ти.

Под струните,

акорди нежни взели,

дървото с топъл,

с плътен тон трепти

и очароваш нежните му трели.

Над струните отдава твойта длан,

а не на мене ласките желани,

Ревнувам аз клавишите без свян,

целуващи изящните ти длани.

Клавиш да бъда,

често съм желал.

Под пръстите ти дълги и изкусни,

и тоз къс дърво би звучал така щастливо

както тези устни.