Tweet

Една обикновенна - необикновенна приказка

Имало едно време едно момче, това момче още от малко знаело, че "нещо не му е наред"...

Играело си с децата на неговата възраст, но правело повече простотии от тях, защото знаело че му е позволени всичко.

Като казваме всичко, означава всичко. Той знаел че е пазен от сила която няма да му изневери защото знаел че е с него винаги.

Малко уточнение, на това порасналите хора му казват вяра...в името на която правят какво ли не....

Та... да продължа разказа си...

С времето, момчето, което още от малко се интересувало от ток и жици :)

започнало все повече да се занимава с тях и забавлението с децата не му доставяло толкова удоволствие,

колкото заниманието му с любимите му неща.

В един момен то съвсем спряло да играе с връстниците си и влязло в света на големите хора, започнало да се учи и да работи.

По това време то още било на една доста крехка възраст и това му помогнало да направи една разлика между работата на големите хора и това което правел той - това било работата с удоволствие. Това била и причината за отделянето на момчето от другите деца. Работата и знанието което добивал му доставяли огромно удоволствие, той живеел за да учи, вски ден по нещо ново... забавлявал се по свой начин, неразбираем за обкръжението му в училище и никой от приятелите му не го разбирал изцяло.

Така момчето си живеело , малко нерзабрано и щастливо че всеки ден е един нов, изпълнен с уроци, свят.

Започнало да пораства и да осъзнава стойността на това което то правело.

Започнало да разбира че едва ли ще бъде както повечето момчета на неговата възраст и те едва ли ще бъдат като него, сега или по късно.

Пред него стоели много въпроси от живота с които то се сблъсквало с тях.... въпроси, които много малко от възрастните, които се движели край него, си задавали.

Въпроси , които били съвсем логични и получавали нелогични за него отговори.

В един щастлив за момчето ден, и може би нещастен за всички останали, в ръцете на момчето попаднала книга.

Тази книга била толкова интересна и завладяваща, че момчето било завладяно изцяло от жаждата за нови знания, която тя давала.

То я четяло и четяло и с всеки нов ред, все едно знаело какво ще има на следващия. Все едно то било писало книгата.

В книгата ставало дума за любовтта и начина на живот на хората. Имало много отговори които момчето вече само било намерило, но имало и много от това което то още търсело и вярвало в него!

Може би трябва да споменем за влиянието на книгите върху момчето - то до такава степен се вживявало в тях, че имало седмици в които мълчало, също както вождовете от романите на Карл Май, които то четяло.

Докато приказваме тези сладки приказки, момчето продължавало да расте. То растяло, търсело отговори на въпросите възникващи от заобикалящия го живот. Искало да разбере хората и вярвало че има нещо добро , което движи тях и него, независимо колко лоши били тези около него.

Тъй като момчето било малко странно за годините си, не му било леко да се разбира със връстниците си, то знаело предварително, кой какво ще каже и направи. Разбирало начина им на мислене и целите им, опитвало се да живее като тях но не се получавало.

Веднъж променен човек, стемящ се да намери един по добър свят, трудно разбира заобикалящата го среда по начина който я възприемат "нормалните" хора в света.

То виждало все повече и повече, как стремежа му да намери любовтта в другите се превръща в начин за живот. Същевременно с това момчето си изградило начин на поведение, който бил по възприемчив от останалите, и се държало като идиот за може, другите - нормалните, да възприемат нещата които казва, кога на сериозно, кога на майтап.

Този начин на държание бил неговата маска, но в един момент то толкова свикнало с нея, че се сраснало и било трудно за самия него да прави и говори това което смята за првилно, дори пред хора които го разбирали.

В един момент, момчето поискало да има приятелка, но не приятелка която да му е просто гадже, жена или там както се наричало в момента, то искало нещо много повече, то поискало духовен партньор.

То търсело в нея, разбирането за живота което то имало, начина на мислене сходен на неговия.

Същевременно красотата която пленява и привлича, духовната красота, която е изразена в самата същност на всичко което тя прави, на всяка една фибра в нея. Духовната близост и възхита към един човек, равен на него и търсещ като него. Трепета, който въпросната ТЯ, предизвиква, веселието което биха изпитали двамата заедно, учейки се от света. Търсело някой , с който той може да лети и да се наслаждават на този полет. Търсело нещо което може би не съществувало, но то твърдо вярвало че има, че ходи по земята и също търси същите неща в мъжете с които е. След много търсене, след много срещи и много любовни връзки, момчето започнало да вярва че въпросната дама съществувала, тя била някъде там, тъй като той срещнал много близки за него хора, хора с които се познавал от векове, жени с които имал братски взаимоотношения, но все нещо не достигало, кой знае, може би то имало да учи още неща за любовтта която търси......................................

Тогава изведнъж се появила девойка, която... ами с която просто то се чувствало страхотно, приказвали по един и същ начин , дори трябвало да се изчакват, и да се чудят защо другия е казал същото което си е мислел той точно преди това.... и момчето се съживило, припомнило си в какво вярва и започнало още по услиено да го търси...

Момчето обаче, имало сериозен пробле, маската която изплозвало за пред другите се била срастнала още по здраво с него.

Това било сериозен проблем, който то усещало и се опитвало да поправи... то не знаело какво да мисли... дали е намерило някой, който му е близък и би желал и дали този някои съществува, тъй като девойката била една виртуална реалност, то не я било виждало, и един ден... също така ненадейно, както се появила, изчезнала.... просто спряла да отговаря на всякаква комунукация от страна на момчето.... а то продължавало да я търси... в един момент, решило че няма да я притеснява повече и ще се надява тя да се оабди...

Решило да послуша съвета: "Ако обичаш нещо, пусни го, ако се върне при теб, твое е завинаги" и твърдо решено се нядявали че ще я чуе отново и някой ден ще я види, и ще усети трепета който изпитват заедно, отново.

To be continued...