Зеленият път

Раждаме се, растем, живеем.

Учим се, страдаме, блеем,

но продължаваме да вървим.

Вървим ний но накъде ли?

Задавам си тоз реторичен въпрос.

Вървя Аз - търся Любов!

Любов??? Но какво е това?

Ти ПРОСТ ли си или да?

За вас тя е просто игра.

Любов - това е дума прекрасна,

която ражда, дарява, твори.

Че в любовта всичко е толкоз контрастно,

като утро в девствени гори.

И всичко е тъй тихо, прекрасно,

зелено и бляска, лъчи и искри,

радост в душата ти носи, щом се събудиш в зори!

Тогава Ти радваш се, тичаш, летиш.

Всичко това е за тебе,

защото това просто си ти!

Но има и лоши моменти - когато умира луната в твойте очи.

Тогава е страшно - повярвай,

тогава много боли.

Тогава е пусто и мъртво,

тогава липсваш ми ти!



Това продължава с години,

по "верния" път ти вървиш,

а аз блея и чакам,

чакам......

но какво ли уви?

Угрижени, морни и сити,

забравяме радостта,

не виждаме красотата,

на росната зелена трева.

Вървиме ний, по пътища странни,

незнайни, подредени от нашта съдба,

но щв се срещнем ний някога с Теб,

и ще открием тайна една,

тайна толкова проста и зрима,

зеления път е това.

Зеленият път, даряващ ни всичко,

даряващ ни Любовта!